Гергей Сакач, Крисчън Лоу / Ройтерс
Ако не се случи нещо извънредно, през април унгарците ентусиазирано ще преизберат министър-председателя Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС за още един мандат. За външните наблюдатели, които виждат в него неудобен авторитарен лидер, очакваната съкрушителна победа изглежда странна.
Не и за онези, които знаят какво го мотивира. Когато през 1998 г. става министър-председател за първи път на 35-годишна възраст, Орбан опразнил до голи стени кабинета си и сменил мебелировката с предмети, използвани от довоенните му предшественици, които били събрани в сградата от различни места, разказа за Ройтерс неговият говорител Габор Борокай.
Целта била да се възстанови връзката с един от кратките периоди в историята на Унгария, когато тя е била горда и независима – ключова тема за неговата популярност, която изглежда ненакърнена от външната критика.
През последните четири години Съединените щати и Европейският съюз обвиняваха Орбан, че подкопава демократичинте механизми и свободата на словото в Унгария. Еврейски групи го обвиняваха, че не прави достатъчно срещу антисемитизма. Международният валутен фонд известно време твърдеше, че той излага на риск финансовата стабилност. Някои от най-големите чуждестранни инвеститори го обвиняват, че води „лов на вещици“ срещу тях.
Унгарското правителство отхвърля всички тези обвинения. Орбан, подобно на други лидери на развиващи се пазарни икономики, които смущават външния свят, но въпреки това са популярни у дома, (като турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган и преди него южноафриканския президент Джейкъб Зума) – има тънък усет за националния манталитет.
Орбан знае, че много унгарци вярват, че страната им не е като останалата Европа и подозират, че светът им има зъб и е против тях.
„Унгарците имат усещането, че са неразбрани. Това е част от тяхната история. Той знае как да дърпа точно тази струна“, обясни дипломат от ЕС.
Драматичната история, изпълнена с несгоди, е тази, която подхранва чувството им за изключителност. Предците на унгарците произхождат от земите на днешна Централна Русия и се преселват край бреговете на Дунав около 9 век. В резултат на това етнически те се различават от своите славянски и тевтонски съседи. Най-близките им братовчеди по език са във Финландия и Уралските планини в Русия.
След като се заселват, земята им е завладяна първо от Османците, после от Хабсбургите. В Първата световна война Унгария е на губещата страна и губи две трети от територията си.
През Втората световна война попада в орбитата на нацистка Германия, а после е окупирана от войските на Съветския съюз и става комунистически сателит до падането на Желязната завеса.
След 1989 г. Унгария приема капитализма и става част от Европейския съюз, но мнозина унгарци остават подозрителни към международния финансов ред и либералните морални ценности на Западна Европа.
Орбан обобщи настроенията на 12 март в североизточния град Мишколц, където направи първата копка на завод за въздушни възглавници по време на предизборната си кампания с цел да спечели втори пореден и общо трети мандат.
„Ние сме уникален народ в Европа“, каза той в речта си на строителната площадка. „Нямаме кой знае колко приятели“.
Ден преди това Орбан беше на строителната площадка за планиран мебелен завод близо до Батонтерене, на 100 километра източно от столицата Будапеща.
Докато представител на фирмата произнасяше словото си, Орбан стоеше настрана, извън обсега на телевизионните камери. Суетеше се нервно, оправяше вратовръзката си и шепнешком разменяше шеги с местните управници. После младежки фолклорен ансамбъл в традиционни унгарски носии започна да пее. Тогава Орбан спря да се върти, пристъпи напред и застана мирно, със сияещо лице.
Попитан каква е тайната на успеха на Орбан, шефът на неговата канцелария Янош Лазар каза за Ройтерс: „В крайна сметка в политиката няма значение какво говориш, а какъв си. След 25 години той е популярен именно в тази категория: „Какъв си“.
Някогашният лидер на британската Либерална партия Дейвид Стийл, който го кани в дома си в Шотландия за среща на либерални политици през 1992 г., описва Орбан, тогава едва 29-годишен и съосновател на ФИДЕС отпреди четири години, като „мъж със значителни способности и енергичност, очевидно забележителна личност“. Но не и с толкова високо самомнение, че да не спи на дивана на Стийл, когато всички легла били заети от останалите гости.
И той, и ФИДЕС отдавна са скъсали със своето либерално начало, но същата тази негова непринуденост продължава да го поддържа в синхрон с обикновените унгарци и с нуждата им да се гордеят със своята национална идентичност.
Когато дойде на власт, той нареди Свещената корона, носена векове наред от унгарските крале, да бъде преместена от музея в парламента, където се охранява от часовои в колосани униформи.
Той изпитва удоволствие от конфликтите – обвини чуждестранните банки, че се опитват да експлоатират обикновените хора, разпали кавга с германския канцлер Ангела Меркел, като спомена как нацистка Германия е изпратила танкове в Унгария. Поведе словесна война с МВФ, по време на която из цяла Будапеща се появиха билбордове с надписи, че Унгария няма се огъне пред диктата на фонда. Каза, че „армия от бюрократи“ от Брюксел атакува унгарския суверенитет. И всичко това се нрави на много избиратели, независимо колко зле се възприема в чужбина. Пред бакалията в Дьондьош – земеделско градче, заобиколено от лозя, хората говорят как Орбан се е справил с финансовата каша, забъркана от социалистическия му предшественик, и как е намалил сметките за ток.
Непрекъснато изниква темата за неговата откровеност при защитаването на унгарските интереси.
„Той се изправя и ясно заявява дали нещо му харесва или не“, каза 29-годишният счетоводител Золтан Серенчеш.“Не го е грижа особено дали ЕС харесва нещо или не. И на мен ми харесва, че се осмелява да изрази мнението си пред външния свят, не само у дома“.
53-годишната Габриела Тот се грижи за своя съпруг инвалид в Дьондьош и се издържа от държавна социална помощ. „Той брани унгарския народ и страната“, каза тя за Орбан.“ Той не е марионетка на ЕС и мисля, че това е добро нещо“. Малцина се съмняват, че Орбан е искрен в отстояването на тези възгледи, но хора, които го познават, твърдят, че има и доза пресметливост.
Миклош Харасти, който през 80-те години на 20 век се изявяваше като наставник на млади антикомунистически дисиденти, сред които Орбан, разказа, че учил младия мъж как да използва конфликта като политическа тактика.
„В началото способността му да разпалва конфликти беше средство за постигане на напредък в добри каузи“, заяви Харасти, който вече критик на Орбан и твърди, че сега това е просто политическа поза.
Според дипломати Орбан е прагматичен в избора на битките, с които се захваща. Според тях той внимава да стои на правилната страна, макар и на косъм, от границата, чието прекрачване би довело до сериозни финансови и икономически последици.
Въпреки всичките му словесни нападки срещу Брюксел, когато обикаляше страната този месец, неговият черен ван „Фолксваген“ се движеше по пътища, частично финансирани с пари от ЕС.
Орбан не откликна на молбите на Ройтерс за интервю, но правителственият говорител Ференц Кумин каза, че той успешно защитава националните интереси на Унгария „и вероятно това намира отражение в масовата подкрепа за него“, и че Унгария е нормален член на ЕС със средностатистически брой конфликти с Брюксел.
Главната причина, поради която избирателите подкрепят управляващата партия, каза говорителят, е подобряването на икономиката, а независими социологически проучвания показват, че доверието и на потребиителите, и на бизнеса се увеличават.