Вальо

Валентин Стоев, на 20 години или просто Вальо. Един от малкото българи, достигнали до Кралската академия за слово и драма (Royal Central School of Speech & Drama).

Как Вальо стигна дотам, колегите от Дневник вече разказаха тук.

Ние (по-точно нашият английски агент) намираме Вальо вече в Лондон.

Ето ексклузивният материал на Юлия Кошаревска подплатен със снимки от личния архив на Вальо :

Дъждовен ботевски лондонски следобед

В началото на април, по време на предизпитната треска в Бристол, една приятелка от България ми се обади по телефона, за да ми каже да гледам „Ботев е идиот“. И аз го изгледах.

Няколко месеца по-късно седя в кафе в Лондон със същата тази приятелка, която вече учи английски и актьорско майсторство в Queen Merry; румънската ми съквартирантка и Вальо, който, сред всички онези есета, статии и репортажи, видях как обяснява, че Ботев е идиот.

Сега дружно разказваме на румънката кой е Ботев, за какво се е борил и какво е правил в Букурещ. Вальо чистосърдечно ѝ благодари, а тя не съвсем уверено казва „Моля.“

Англичаните около нас сякаш са от друга планета – потънали са в лаптопите и смартфоните си и все по-често ни мятат пренебрежителни погледи. Очевидно темата не само не им е интересна, но и не разбират що е то балкански дух и балканци седнали на маса (на която си устройваме малък пир с вафли „Боровец“ и бисквити „Траяна“ – истински повод за радост за всеки български студент на Острова).

Споменаваме и филма, а румънката тихичко пита дали Вальо е известен в България. Казвам, че ще стане, а разговорът се завърта около заглавието на филма. „Не са избрали добре заглавието,“ заключва северната ни съседка.

„Не, просто Ботев е идеалист, а за такива хора днес няма място,“ отвръща Вальо.

Погледнах го недоверчиво. Нима?

Ако тези думи идваха от някой от обезверените ми приятели, останали в България и невярващи, че нещо някога ще се промени, щях само да кимна, защото спорът до никъде нямаше да доведе. Но Вальо е завършил 12. клас миналата година, живял година сам и сега е сам в Лондон. Той е първият българин приет в Лондонската Кралска Академия, за да учи актьорско майсторство. Не се страхува от неизвестното, а такова е всичко наоколо – дори и въпросът къде ще спи тази вечер. Животът в Лондон е непосилно скъп,а заради натоварения график с репетиции (и не без съдействието на идеологията на мистър Фураж) за сега не е ясно дали ще може да работи и колко. Трябва му спонсор. Трябва му някой, който да му даде причина да продължава да е също толкова усмихнат и да развие още повече талантите си.

„Не мислиш ли, че ти самият си идеалист като Ботев?,“ питам аз.

„Животът ме научи, че не е добре да съм прекален идеалист. Като малък можех по цял ден да съм на площада заради някоя идея, но пораснах.“

„И само още колко ще пораснеш тук…“ си мисля, но решавам този път да замълча, че достатъчно наплаших зайците.

Вальо подрежда мислите си с винг чун; обикаля Лондон със зеления си куфар, който все повече се слива със сивото време наоколо и не се притеснява излишно. Все пак всичко се случва по най-добрия начин.

Щом задълбах във въпросите за идеалистите, по добрия (надявам се) навик от университета, извадих тефтерче, за да не изпусна нещо важно, от което след това ще излезе страхотен цитат. Ако не друго, поне с ентусиазма си предизвиках усмивки по лицата на всички, а Мира от Queen Merry обясни, че е чакала червената тетрадка още щом ми „светнали очите“ при мисълта за историята. Изглеждах малко наивна, но какво от това – нали знам тя как се озарява, когато заговори за някой филм или пиеса. При Вальо е същото. Страстта към това, което и двамата правят е завладяваща; кара те да отстъпиш малко и просто тихо да ги гледаш.

И двамата носят една малка искрица, която някак ми припомни за „Радецки“ и юнаците на онзи.. идиота… Ботев…

на чела им левски знаци,

в очите им плам.

И някъде сред всички обяснения що е Oyster card, къде се пазарува и кои черти на англичаните не са ни по вкуса; някъде между бурния балкански смях и темите за малките фуражчета в университета и ограниченията за работа, за щастие, път успя да си пробие чувството от Вазовите стихове:

но сърца ни са горещи –

гладни сме за бой!

А ако някой е готов да доразпали искрата на Вальо и той да не заприлича на Ботев с това, че трябва да прекъсне следването си, нека не се срамува и да си каже : )

Facebook страницата „Да подкрепим един талант“ пък събира идеи как да му бъде помогнато, а всеки може да се свърже с Валентин по e-mail на valyo100 (at) abv.bg.