В Източна Европа отново се вдигат стени

Из цяла Източна Европа – от Украйна, през Полша, до България – „железните завеси“ в съветски стил, ще се издигнат отново на места, на които малцина биха очаквали преди половин десетилетие, се казва в анализ на британския вестник „Индипендънт“.

В България ограда с бодлива тел отгоре се издига по южната граница с Турция. Целта според администрацията в София е да се спре притокът на бежанци от Близкия изток и Африка, както и да се ограничи рискът от преминаване на радикални ислямисти от Сирия и Ирак през границата.

„Стената“ в България е проект толкова амбициозен, колкото този на САЩ по укрепването на границата с Мексико – с най-съвременната „интегрирана система за наблюдение“ по цялата южна граница на България с Турция, внимателно контролирана от 1500 служители на гранична полиция.

„Планът на правителството е оградата да се простира на 160 км по южната граница с Турция. Проектът предстои да бъде завършен през юни“, заяви Борис Чеширков, говорител на агенцията на ООН за бежанците в България. „Това е телена ограда, висока три метра и с бодлива тел отпред. Няма какво повече да кажа за нея.“ обясни Чеширков.

Затягането на мерките за сигурност по границата директно ще доведе дотам, че бежанците да търсят по-опасни маршрути за бягство. Прогнозира се следващите месеци да има увеличаване на броя на тези, които се опитват да избягат от Близкия изток с лодка, а не по суша. Това предвещава повече трагедии като тези, които се случиха в италиански води. „Вече има утвърден маршрут на контрабанден канал от Егейското крайбрежие на Турция до Средиземноморието“ заяви турският журналист Алев Скот. „С издигането на оградата по-използван със сигурност ще стане морският път“.

България твърди, че има добра причина за своите действия. Гражданската война в Сирия и възходът на въоръжени групировки в Леванта са оказали непосредствено влияние върху страната, която остава една от най-бедните членки на ЕС. България не може да се справи с проблема с бежанците, влизащи в нея само заради благоприятното й географското положение. Страната силно се противопоставя на директивата на ЕС, че след влизането в първата страна членка на ЕС бежанци не могат по законен начин да продължа по-нататък движението си из ЕС.

Повече от 15 000 известни сирийски бежанци са преминали в България нелегално от началото на гражданската война в страната им, а най-малко 4000 са под грижите на бежански центрове в страната. Истинският обаче брой трябва да е много по-висок. Не е изненадващо, че България се възмущава и отказва да приеме бежанския наплив, който съседните страни от ЕС не искат да си поделят.

Очевидно е, че оградата вече постига резултати. Преди да започне работата преди 16 месеца, България е приемала по близо 100 бежанци на ден – по-голямата част сирийци, кюрди, иракчани и язиди. Сега, след издигането на първата част от оградата, броят е намалял до 150 души седмично.

Но истината е, че България тъкмо бе започнала да овладява притока от новопристигнали бежанци, когато правителството подписа „план за ограничаване“. „През 2013 г., условията за прием на бежанци бяха ужасни. Сега с помощта на Върховния комисариат и увеличаването на финансирането от ЕС, тези, които действително достигат бежанските центрове, се хранят два пъти дневно и живеят в обновени сгради“, заяви Борис Чеширков.

Иронията е в това, че точно когато България започна да получава значителна външна подкрепа за приемане на бежанците, тя избра да спре пропускането им. Все пак, отчасти това е решение, което се базира на вътрешната политика. Антиимигрантските настроения в България са засилени. Това в съчетание със страха, че при преминаването на границата с Турция ще навлизат джихадистки бойци, е породило силната вътрешна подкрепа за укрепване на границата.

И все пак UNHCR отхвърли идеята, че този подход ще доведе до успех срещу миграцията на екстремисти. „Въз основа на данните за повечето хора, които сме виждали да преминават границата в последните две години, това са семейства с малки деца“ казва Борис Чеширков. „Това са хора, които няма къде другаде да отидат, те бягат от ужаса на тероризма. Това е основната идея, която трябва да се наложи.“

Въпреки това критиката срещу такава политика остава силна, смята Калипсо Николаидис, професор по международни отношения в Университета в Оксфорд и експерт по Европейска интеграция. По думите й физическите бариери отговарят на исканията за защита и сигурност. „Те позволяват на политиците да оставят впечатлението, че ставаме все по-защитени срещу външни заплахи“, смята тя.

По на север от България Украйна смята да издигне стена по границата си с Русия. И още малко по на север

Полша обяви плановете си да затегне контрола по границата си с руския анклав Калининград – с поставянето на 6 наблюдателни кули тази година.

„Стената е отново налице“, заяви метафорично професор Дейвид Прайстленд, който изнася лекции по съветска история в Университета в Оксфорд. „Имаше много от тях по време на Студената война. Мислехме си, че ще се отървем от тях, но сега те плъзнаха отново.“

Причините, казва професорът, са две: „Виждаме отчасти милитаризиране на границите, също така ставаме свидетели на издигането на стени, с цел да се спре движението на хора. Ние не живеем в този прекрасен свят, към който се бяхме запътили през 90-те, където страните търгуват помежду си и се движат свободно. Но това не е случи.“ /БГНЕС