Урок по български

Автор: Амелия Понд

Филмът „Урок“ е онова българско кино, което ми се иска всеки кинодеец да може да прави. Той е заснет, изигран и разказан добре. Това е най-важното, което трябва да се знае за него. Българинът е свикнал да бъде скептичен към българското кино. Той го гледа с половин око, не му вярва, има критика, все нещо не му е както трябва… Все му е или много американско, или не достатъчно американско… бе има някакъв проблем. Това е сигурно.

„Урок“ e един обикновен филм – нито има някакви супер специални ефекти, с които толкова сме свикнали вече, че понякога ни е трудно да оценим простотата, която я видим за първи път, нито е на някакво лъскаво място, нито има някакви екзистенциални и кой знае какви сцени и кадри. И това е много голям негов плюс. „Урок“ е простичък филм, който разказва простичка история. Вдъхновен е от случката с гимназиална учителка, която преди няколко години обра банка в Плевен. Не, филмът не е нейната истинска история, нито показва някакви реални събития, просто неговите създатели – Петър Вълчанов и Кристина Грозева, се вдъхновяват от случката и се питат – какво би накарало един най-обикновен, нормален, морален и прочие, човек да направи нещо такова. И решават да разкажат тази история. Ролята на учителката е поверена на Маргита Гошева, която с лекота играе една жена, на ръба на нервната криза, но без да й личи видимо. Но ти си го знаеш като погледаш различните случки и ситуации, през които преминава.

„Урок“ започва бавно и същевременно директно. Средностатистическо училище в пронциален град, средностатистическа учителка и едно дете, чийто пари са откраднати. Всичко започва настоятелно и същевременно спокойно, докато ти не навлизаш в света на Надя – учителката и хилядите финансови проблеми, в които мъжът й я е забъркал. Уж нищо не е толкова сложно, колкото изглежда, но с течение на сюжета, виждаш как тя се увърта все повече и повече в разни на пръв поглед прости, финансови операции, от които трудно се излиза. И накрая се стига до прословутия обир.

Най-големият плюс на „Урок“, освен очевидният – Маргита Гошева, е ярката безумна българска действителност, която екипът е успял да извади на екран. Без претенции, без пренатягане, без образите на българската мутра, лихваря, банкера, системата, врътките, държавните служители, путьовците, курвите и всички тези неща да бъда преиначени, хиперболизирани и съответно пародирани, както често ставаме свидетели. Не, тук те са достоверни, тъжно достоверни. Гледайки стигаш до простия извод, че да, това е България, която добре познаваш и това са всички безумици, с които се сблъскваш ежедневно. Те са там, стоят и те гледат тъпо.

Адмирации на екипа за избора на актьори (Иван Бърнев, Иван Савов, Ванина Гелева, Стефан Денолюбов, Атанас Братоев, Иванка Братоева, Кирил Бакалов, Поли Ангелова). Както и за заснемането – на Крум Родригес. И за повечето неща всъщност – добре разказана, простичка история, без гръмки изказвания, без да има за цел да ти обясни „как точно стоят нещата, видиш ли…“ Както каза една приятелка, когато си тръгнахме от прожекцията: „Просто един добър и приятен филм.“

„Урок“ тръгва по кината от 15 май.