Уникални илюстрации към Андерсеновите приказки

На 1 декември 1835 година Ханс Кристиан Андерсен издава първата си книга с приказки.

Тя не просто му носи широка слава приживе, а дава начало на новия живот на любимия на хиляди по света автор. Повечето от нас са плакали неутешимо докато четат историята за Малката Кибритопродавачка и Грозното патенце, а други със сигурност са се чудили наистина ли Цветята на малката Ида си устройват балове през нощта. Приказките на Андерсен поставят основата на класики като „Вятърът във върбите” на Кенет Греъм и „Мечо Пух” на А.А. Милн. За кракто време Андерсеновите приказки буквално превземат англоворящия свят и се четат навсякъде до ден днешен. „Новите дрехи на царя” и „Грозното патенце” се превърщат в нещо като притчи, които се разказват от уста на уста, а книгите му се предават от ръка на ръка.

Приказките на Андерсен се превръщат в пазителите на собствените ни детски мечти. За повечето от нас Ханс Кристиан Андерсен винаги ще остане специален, особено след като научим няколко интересни факта от живота му.

Ханс Кристиан Андерсен е роден в Дания на 2 април 1805 година. Освен разказвач на приказки, той е и поет. Той е първият датски автор, който успява да изплува от бедността и мизерията благодарение на книгите си и става известен докато е жив. Отличен е с кралски почести и титли.

Дори името на Андерсен е уникална комбинация от иначе популярните имена Ханс и Кристиан, която по-принцип не се среща в Дания. Така авторът е различен от самото начало, особено след като става ясно, че той е с вродена дислексия. Въпреки че се научава да чете, Андерсен не може да пише правилно до края на живота си. Ръчно написаните му текстове са пълни с грешки. В резултат стила му на писане остава близък до разговорния език и все още звучи свежо и днес. Редакторите коригират грешките в текстовете му, но не си позволят да променят и една дума от тях.

Бащата на Андерсен го среща за първи път с литературата като му чете „Арабски нощи”. Първоначално Андерсен въобще не се гордеел с това, което пише и дори се чудел дали да не се откаже в един момент. По-късно започнал да вярва повече в приказките, отколкото в поезията. Творчеството му е преведено на над 150 езика. Творбите му са пресъздадени в игрални филми, пиеси, балети и анимации.

В негова чест два музея носят името му. Те са в родния му град Оденсе. Има и негова статуя в Сентръл Парк, Ню Йорк, която напомня и за приказката му Грозното патенце.

Приказките на Андерен имат доста нещастен край за разлика от популярните детски филми по тях на Disney Pixar. Някои от тези трагични завършеци може би биха разстроили децата ни, ако ги знаеха. Малката Русалка се самоубива, Малката Кибритопродавачка замръзва до смърт, а Храбрият оловен войник се разтапя – и това са само част от фаталните съдби на героите му.

Андерсен е бил много специален и в любовните си взаимоотношения. Той е интересен със страстта си към недостижимите жени като шведската оперна певица Джени Линд, която го вдъхновява да напише приказката за Славея. Следва несподелена любов с момиче на име Риборг Фойгт, чието последно писмо е намерено върху гърдите на издъхналия писател няколко десетилетия след като той се влюбил в нея. Твърди се, че Андерсен бил привлечен и от мъже, като напоследък доста се спекулира, че разказите му носаят хомоеротичен нюанс. Много от произведенията му се тълкуват като позовавания на сексуалната скръб. В началото на живота си Андерсен записва в личния си дневник, че се отказва от възможността да има сексуални отношения. Впоследствие има много връзки, но не е бил женен и винаги е живял сам.

В известното си завещание писателят – егрен оставя колосална сума пари на Едвард Колин – негов бизнес консултант и приятел през целия му живот, с който имат сложни отношения. Той дарява редките си книги и автентичните произведения на Чарлз Дикенс на Датската Кралска библиотека, като разрешава част от кореспонденцията му с известни личности от цял свят да бъде публикувана.

В негова чест ви представяме галерия с най-уникалните илюстрации към Андерсеновите приказки.