Плочата с диаметър 10 инча е открита по време на сезонно почистване на таванското помещение на музиканта Лес Магуайър. Тя гниела сред вехториите в продължение на десетилетия. „Именно този запис може да се разглежда като повратен момент за възхода на „Бийтълс“, коментираха собствениците на находката. Те я сравняват със „Светия граал“, а на нея са записани „Till there was you“ и „Hello Little Girl“ в изпълнения от 1962 година. Смята се, че етикетът на записа е направен в магазина HMV на Оксфорд Стрийт в Лондон. Той е трябвало да послужи за представянето на Бийтълс пред музикална компания и е трябвало да осигури договор на групата.
Върху плочата е изписан текст с почерка на мениджъра на великата четворка Брайън Ъпстейн.
Според експертите записът е направен от Бийтълс по време на проби на групата преди да оглавят музикалните класации в края на 1962 година. Той ще донесе на собствениците си над 10 000 паунда, макар че е трудно да се предскаже каква ще бъде крайната цена на толкова ценна находка.
Впечатление прави, че парчето „ТIll There Was You“ е описано на обложката като работа на Пол Маккартни и Бийтълс. „Hello Little Girl“, в чието заглавие Ъпстейн е допуснал грешка, е описано като изпълнение на Джон Ленън и Бийтълс.
По думите на клавириста Магуайър, той получил диска от Ъпстейн през 1963 година. Това е периодът на Бийтълс след завръщането им от Хамбург през април 1961 година. Те започват да свирят отново в Топ Тен Клуб, наети от певеца Тони Шеридан. Първоначално са поддържаща група в поредица негови записи в Германия.
След първите записи на 22 юни, продуцентът на Шеридан – Берт Кемпферт сключва договор и с Бийтълс.
Когато групата се завръща в Ливърпул, Стюарт Сътклиф – Сту, който е състудент на Ленън без никакви музикални умения, решава да остане в Хамбург и напуска групата. Пол Маккартни с нежелание поема неговото място на бас китарата. През 1962 година Брайън Ъпстейн става мениджър на групата и те са освободени от договора, подписан с Полидор Рекърдс. Бийтълс започват да работят с Дека Рекърс и сключват договор с продуцента Джордж Мартин от Парлфон. Предполага се, че с уникалният запис Мартин бил впечатлен от бандата. Той го върнал на Ъпстейн след прослушването, а Ъпстейн го връчил на сегашния му собственик Магуайър.
Уникалността на записа е подсилена от почерка на Брайън Ъпстейн върху етикетите, смята специалистът по Бийтълс Марк Люисън. Именно заради нея, въпреки първоначалните колебания на Мартин, Бийтълс подписват с EMI през 1962 година и се превръщат в една от най-успешните и влиятелни банди на всички времена. Записът бе определен от Люисън като един от „най-редките и колекционерски записи от всички на групата“.