Уди – от пеликан до най-известния кълвач

Когато Уди Кълвача се появява за първи път на малкия екран през 1940 година, той е с малка поддържаща роля в поредицата „Пандата Анди”, продуцирана от Уолтър Ланц. Епизодът е излъчен на 25 ноември.

Първоначално анимационната поредица има за главен герой пандата Анди, която е озвучена от Сара Бърнър – прочута с безупречната имитация на широк диапазон диалекти. В основното действие ключова роля е определена и за Татко Панда, озвучен от Мел Бланк – амрикански комик, известен като „човекът с хиляди гласове”.

Именно Бланк трябвало да озвучи с един от тях и Уди, но симпатичният пощальон с рижав перчем буквално приковал вниманието на всички към себе си.

И понеже си е странна птица, Уди започнал да вади душата на двете панди само и само да се забавлява. Със сигурност помните заразителния му смях, който сте чакали с нетърпение, за да се посмеете и вие. Разбира се и комичните опити на татко Панда и Анди, които дават мило и драго да посипят със сол опашката на палавия Уди в опит да го заловят, също допринасят за славата на дребничкия и пъргав кълвач. Някои все още се чудят дали чернобялото семейство е било суеверно, наивно подведено от вещица или просто е излъгано, че тежестта на солта може да задържи лудият Уди.

Факт е обаче, че краят на анимационния филм е щастлив за кълвач – той е отведен в подобие на Веселата ферма, където новите му стопани се оказват по-откачени и от самия него.

Както повечето от ранните анимации на Ланц от 1940 година и тази в началото не му носела много точки в средите. Самият Ланц твърди, че не се е занимавал с продукцията на пилотния епизод на „Уди Кълвача”. Това правел Алекс Лови.

„Чук-чук” е първият сериозен филмов ангажимент на Уди Кълвача. Незабравимият, бълбукащ кикот на Уди актьорът Мел Бланк усъвършенствал още в гимназията. Смехът на Бланк е използван още и от Щастливия заек – предшественикът на Бъгс Бъни година по-рано.

Първоначално Уди е малко по-различен, чертите на лицето му са по-остри. До 1942 година той се променя така, че да стане по-лесен за рисуване, докато достига до окончателния си образ през 1944 година. В първия проект на Уди, той носи само червените си пера вместо белия потник, краката му били доста възпълнички и имали пръсти, виждали се и две големи, зелени пера на опашката. Но брадичката му била по-голяма и изглеждала някак дефектна. Уди приличал по-скоро на пеликан, отколкото на кълвач.

Пилотният епизод на Уди Кълвача никога не видял бял ден, защото разпространителят Бърни Крийзър заявил, че птицата е най-грозното създание, което е виждал. Тогава Ланц му казал: „Ти не плащаш за тези карикатури, твоята работа е да ги разпространиш. Така че по-добре го направи, защото аз съм твоя късмет”.

Ланц бил доста убедителен, а Крийзър обичал да рискува, така че скоро Уди Кълвача станал тотален хит.

Запазената марка на Уди Кълвача е въпросът „Познай кой?” Този боен вик съпътства птицата от първата й среща с пандата Анди. Тогава Уди изскача от покрива на къщата, а гласът му е доста по-спокоен от това, което ни очаква, когато червения перчем влезе във вихъра си.