Ципрас постигна споразумение и политическа криза у дома

Правителственото мнозинство в парламента е под въпрос и никой не може да обвини депутатите, които не са съгласни с условията на кредиторите за споразумение. Това заяви пред обществената телевизия ЕРТ гръцкият министър на труда Панос Скурлетис, цитиран от БТА.

Малко по-рано днес лидерите от еврозоната, които заседаваха 17 часа за Гърция, най-после постигнаха споразумение.

В момента съществува въпрос за правителственото мнозинство, каза Скурлетис, окачествявайки като „нежизнеспособно“ споразумението, което кредиторите са предложили на срещата на върха в Брюксел.

„Ние не се опитваме да направим споразумението да изглежда по-добро и това го казваме ясно, това споразумение ще ни представлява“, допълни той.

Министърът поясни, че първо трябва да бъде стабилизирана ситуацията и да бъде обсъдена вероятността за избори. Скурлетис каза, че такива ще има още тази година.

Той посочи, че има два сценария за реализиране на споразумението с кредиторите – то да бъде одобрено в парламента с гласовете на другите партии или да бъде съставено правителство на националното единство.

Скурлетис подчерта, че депутатите, които не са одобрили започването на преговори с кредиторите при гласуването в петък, е трябвало да подадат оставки. Тогава десет членове на управляващата партия СИРИЗА отказаха да подкрепят предложенията на правителството към кредиторите, като повечето от тях се въздържаха от гласуване, а двама гласуваха против.

„Аз ще продам оставка, ако не съм съгласен с политиката на правителството“, каза от своя страна пред телевизия Мега министърът на икономиката Йоргос Статакис. Той изрази мнение, че правителството ще успее да прокара през парламента исканите от него мерки.

Гърция остава член на еврозоната и ще избегне окончателен банкрут, след като европейските лидери се съгласиха да опуснат 85 милиарда евро заем, 25 милиарда за спасяване на банките и още 35 милиарда инвестиции за стимулиране на икономиката на страната. В замяна премиерът Алексис Ципрас обеща до сряда да одобри спешни законодателни реформи, които са по тежки, от тези, на които гърците казаха „не“ на референдума.

18-те държави кредиторки от еврозоната и гръцкото правителство се споразумяха в рамките на следващата седмица Гърция и останалите страни формално да подпишат дългосрочна програма за три години, през които кредиторите ще поемат вноските по всички кредити на Атина, защото тя не може да си ги плаща сама.

Приетите от Ципрас реформи трябва да бъдат гласувани до сряда като законодателни текстове от парламента в Атина. Сред тях са вдигане на данъците, намаляване на разходите за пенсии, промени в структурата, на държавната администрация, пазара на труда и други мерки, които коренно противоречат на предизборната платформа на крайно лявото правителство на СИРИЗА. Освен това Ципрас се принуди да отдаде държавни активи на стойност 50 милиарда евро в специален доверителен фонд, който ще ги използва за покриване и отсрочване на част от заемите на Гърция. Компромисно, половината от парите от приватизацията на държавните предприятия ще отидат за инвестиции и стимулиране на растежа и работните места, а седалището на самия фонд ще бъде в Атина, а не в Люксембург, както първоначално беше идеята.

Министрите на финансите от еврозоната започват още днес да обсъждат подробностите по така нареченото „мостово финансиране“ или специален спешен заем, който да бъде даден на Гърция преди сключването на дългосрочната спасителна програма, за да може страната да посрещне непосредствените си плащания. Ако фалитът на Гърция спрямо МВФ доведе до капиталови ограничения на банките, то следващият евентуален фалит към ЕЦБ, който се задава, окончателно би ги оставил без пари. Институцията във Франкфурт очаква на 20 юли, тоест следващия понеделник, падеж по плащане на 3,5 милиарда евро гръцки вноски по дълга, който Атина не може да върне без нова помощ.

Настоява се в рамките на следващите 72 часа да бъдат приети закони за опростяване и повишение на данък добавена стойност (ДДС), за разширяване на данъчната основа, реформи в пенсионната система, за да стане тя устойчива, приемане на нов Гражданско-процесуален кодекс, гарантиращ юридическа независимост за статистическия институт на Гърция Elstat, както и цялостно прилагане на автоматични съкращения на държавните разходите при неспазване на бюджетните цели и изпълнението на европейската директива за възстановяване и оздравяване на банковите институции

Ако парламентът на страната успее да прокара необходимото законодателство в срок, това може да върне част от почти безвъзвратно загубеното доверие на европейските партньори и да доведе до подновяване на преговорите за трета средносрочна спасителна програма, която вече се оценява на около 86 млрд. евро. Само преди ден основните кредитори на Гърция (ЕК, ЕЦБ и МВФ) оценяваха новата финансова помощ за Атина на 74 млрд. евро, а през миналата седмица правителството на Ципрас поиска тригодишен заем от Европейския механизъм за стабилност в размер на 53,5 млрд. евро.

Също така се настоява да започнат процедури и по други мерки: приватизиране електропреносната мрежа, решителните действия относно необслужваните кредити, гарантиране на независимостта на Агенцията за приватизация TAIPED, деполитизация на гръцката гражданска администрация и връщане представителите на кредиторите в Атина, известни до преди време като мисия на Тройката.

В допълнение, еврозоната поставя условие Гърция да създаде фонд на стойност 50 млрд. евро, съдържащ държавни активи, които предстои да бъдат приватизирани с цел в бъдеще от този фонд да се покрива част от гръцкия външен дълг.

Не е ясно дали премиерът на Гърция може да събере подкрепата на собствената си партия Сириза и на неговия коалиционен партньор – партията „Независими гърци“ в парламента на страната, като се има предвид фактът, че 17 депутати от управляващата коалиция гласува против или пък се въздържаха на проведеното в петък гласуване относно последните предложения за реформи на властите в Атина. Други 15 депутати от 300-местния парламент вече посочиха, че няма да подкрепят цялата сделка.

Някои политически анализатори предполагат, че всички тези предложения целят смяна на режима в Атина, визирайки свиканата в събота среща от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с лидери на гръцките опозиционни партии. Според тях сегашната ситуация увеличава възможността Ципрас да бъде принуден да насрочи нови избори, стъпка, която обаче може да бъде пагубна за страната. Лидерът на партията „Независими гърци“ и министър на отбраната Панайотис Каменос вече размаха призрака на гражданската война, заявявайки открито: Аз не се страхувам от Grexit, но се страхувам от национално разделение и гражданска война.