Треска за Оскари: Най-големите губещи
87-мите награди Оскар – най-чаканото отличие в киното, ще бъдат раздадени само след три дни. Chronicle е посветил тази седмица на така желаното злато и ви разказва най-интересните истории, около наградите.
Тук може да прочетете историята на наградите.
А тук – най-любопитните факти, около победителите.
Но кои са най-големите губещи на церемонията и според Академията!? Те не са никак малко, повярвайте ми.
Миналата година социалните мрежи, кино феновете и обществото като цяло пускаше непрестанни бъзици с Леонардо ДиКаприо, на който му е навик да се разминава с наградата. И той го направи за пети път, когато Оскарът отиде при Матю Макконъхи (заслужено), от което произтекоха gif-чета, колажи и клипчета с плачещият, псуващият, покайващият се ДиКаприо. И любимата фраза на всички – Give that man an Oscar!
Истината е, че актьорът никога не е крил, че не държи толкова да получи Оскар за работата си. Като голяма част от актьорите (като Джони Деп и Шон Пен), така и Лео смята, че наградите са корумпирани, раздават се не за актьорски и каквито и да било кино заслуги, а по симпатия и разни други разбирания, и твърдо вярва, че актьор без Оскар не е загубен – казвал го е в няколко интервюта. И все пак…
Светът винаги гледа и коментира, а Лео е на топа на устата стане ли дума за награди.
През 2014-та той бе предложен за награда за пети път, но за разлика от останалите актьори не беше особено въодушевен от това. За сметка на това получи втория си „Златен Глобус” в категорията „комедиен актьор”, което го накара да се избъзика с наградите изобщо. Хората обаче се вълнуват и неговите фенове доста се ядосаха, когато Академията го подмина за пореден път.
Докато светът обаче съжалява/бъзика се с Леонардо, някак подминава останалите губещи – режисьори, актьори, сценаристи и филми.
Най-отгоре, начело на класацията, гордо стои Ейми Адамс с порцеланова кожа и червена коса. Тя е предлагана за златната статуетка точно пет пъти, колкото и Леонардо ДиКаприо, и досега не е печелила нито веднъж. Тази година дори беше пропусната в надпреварата, нещо което разгневи доста критици, по простата причина, че ролята й на художничката Маргарет Кийн е във филм на Тим Бъртън (филмът „Големи очи”). А едно е сигурно – Академията никак, ама никак не харесва Тим Бъртън.
Което ни води до губещ номер 2 – Тим Бъртън. Британецът е номиниран за Оскар едва два пъти, при това за два от не толкова известните му или добри анимационни филма – „Франкиуини” и „Булката труп”. Бъртън е широко недолюбван от Академията, която остава сляпа за класиките, които е сътворил – като първите части на Батман с гигантския Майкъл Кийтън, „Ед Ууд”, „Едуард с ръцете ножици”, „Бийтълджус”, „Кошмарът преди Коледа”… Това е режисьорът, чийто стил остава на ниво през годините, човекът, който обожава работата си и това струи от всеки негов филм и човек, който винаги има мнение започне ли да прави кино… Дори няма да споменавам хорър елементите във филмите му.
Някак от Тим Бъртън е логично да стигнем до Джони Деп – губещ номер 3. Любимият актьор на мнозина е толкова недолюбван от Академията, колкото е обичан от продуцентите и жените. Джони е номиниран за три Оскара в кариерата си, като първият е (никой да не се смее) чааак за „Карибски пирати”. Следват номинации за „Да откриеш Невърленд” и „Суини Тод”. За Академията това, че Деп е правил неща като „Аризонска мечта”, „Защо тъгува Гилбърт Грей”, „Бени и Джун”, „Дони Браско”, „Страх и омраза в Лас Вегас” (да продължавам ли…) са някак незначителни. Първият път, в който те забелязват Джони Деп е в „Карибски пирати”. Джони е един от актьорите, които не харесват Академията точно толкова, колкото тя не харесва тях. Тоест чувствата са взаимни и награда за него скоро няма да има.
Редно е в тази категория, на губещите, да поставя и Джулиан Мур, макар тази неделя да е почти сигурно, че тя ще си тръгне с награда под мишница. Актрисата е предлагана за наградата цели пет пъти и до този момент винаги се разминаваше с нея. Най-близо до взимане на златото Джулиан беше през 2003-а, когато беше номинирана в две категории – „поддържаща женска роля” и „главна женска роля”. Едната статуетка й бе измъкната от Никол Кидман (и двете бяха номинирани за „Часовете”, но там Никол е просто гигант), а втората от Катрин Зита-Джоунс за ролята й в „Чикаго”. Тази година е първата номинация на Джулиан Мур оттогава и всеки, който смята, че тя не заслужава статуетката за „Все още Алис” да помисли пак.
Най-големите губещи от различни категории са в годините 1960-а, 1998-а и 2004-а. Тогава номинирани са „Бен-Хур” (1960), „Титаник” (1998) и „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля” (2004) – и трите филма получават общо по 11 награди и общо-взето, ако човек не е от техния екип вероятността да вземе награда е минимална. Ръсел Бойд, който през 2004-а печели наградата в категория „операторско майсторство” за „Господар и командир”, благодари специално на „Властелинът на пръстените”, затова че не е номиниран в неговата категория, иначе нямаше да спечели Оскар. Истината е, че на Питър Джаксън му трябват три части, за да може Академията да признае майсторството, което той прави с титаничната история на Толкин. За справка, първата част на трилогията печели само 4 Оскара, а втората едва два.
Най-големият губещ в историята на Оскарите и досега си остава композиторът и sound mixing дизайнерът – Кевин О`Конъл („Маската на Зоро”, „Скалата”, „Армагедон”, „Патриотът”, „Пърл Харбър”). Той е номиниран 20 пъти и не е печелил нито веднъж. Но може да спи спокойно – Мерил Стрийп му диша във врата. Някъде в далечината след тях се нареждат Джуди Денч, която има 8 номинации, само една награда Оскар и всички те след като навършва 64 години. За справка, в момента тя е на 81-а и продължава да играе. Там е и господин Мартин Скорсезе – той е режисирал над 20 актьора номинирани или взели Оскар (тоест, ако искате статуетка трябва да участвате в негов филм), но самият той има само една награда от Академията (за „От другата страна”) и точно 12 номинации до момента. Смята се за един от най-великите живи режисьори… но не и от Академия, разбира се.
И последни, но не и на последно място са летните филми. Според Академията летните филми никога няма и не могат да бъдат номинирани за Оскар. Защото са блокбастъри. Макар че, понякога там из по-непопулярните категории са се промъквали филми като „Трансформърс” и тази година „Пазители на галактиката”. Затова и впоследствие Академията установява строги правила за филмите, които искат да се включат в надпреварата – те трябва да са излезли в определен период и той не е през лятото. Гаранция.
