Тони Блеър от Тоскана

Матео Ренци – лидерът на Демократическата партия в Италия, е най-вероятният следващ премиер на страната след оставката на Енрико Лета, коментира Дойче веле.

Досегашният министър-председател Енрико Лета изгуби доверието на съпартийците си – на състоялия се в четвъртък форум голяма част от тях гласуваха срещу него и той бе принуден да се оттегли. Този дефакто вътрешнопартиен преврат бе оглавен от 39-годишния Матео Ренци, избран съвсем наскоро за председател на партията, който от седмици насам критикува правителството заради неговата колебливост и липса на воля за извършването на реформи. Сега Ренци е кандидатът за следващ премиер и вече обеща драматична промяна в курса: „Трябва всички заедно да се измъкнем от блатото. Не става дума за това да продължим в същата посока, а да сменим целта, темпото и ритъма“.

Любимец на медиите

Силни думи, както обичайно. И вниманието на медиите неизбежно е привлечено, което е гаранция за подем в политическата кариера. Ренци е напълно наясно с този факт – работил е години наред в семейната маркетингова агенция и знае как функционира обществото. Избрал си е ролята на борец срещу старите партийни елити, на Тони Блеър от Тоскана. Неговият стремителен възход в италианската политика се дължи и на активното му присъствие във вестникарските заглавия още от началото на партийната му кариера като сътрудник на Романо Проди. Сега вече е там, където би желал да бъде – премиерското кресло го чака, необходима е само благословията на президента Джорджо Наполитано.

Ренци вече получи друга една политическа благословия – тази на Силвио Берлускони, който имаше желанието да го привлече към своята парти. Двамата наскоро проведоха среща /също нашироко отразена от медиите/, предназначена принципно за обсъждането на нов избирателен закон, но най-вероятно е било разисквано и бъдещото правителство. Берлускони и Ренци може да са от два конкуриращи се политически лагера, но и двамата се отнасят към политическите постулати пределно гъвкаво. Свързва ги и още нещо – инстинктът за власт, интензивното представяне в медиите и призивите за радикални промени.

Оригинални визии няма

Навремето Берлускони се кълнеше, че никога няма да влезе в политиката. Но и Ренци твърдеше доскоро, че в никакъв случай не иска да свали Енрико Лета. А сега – след Марио Монти и Лета – той най-вероятно ще стане третият правителствен ръководител от 2011 насам, който не е избран от народа. Което обаче очевидно не го смущава, а и не вижда необходимост от провеждането на предсрочни избори: „Би могло да се допусне, че предсрочните избори биха имали оздравителен ефект. Но има и един малък недостатък – в сегашната ситуация те в никакъв случай не биха разрешили проблемите, пред които сме изправени“, твърди Матео Ренци.

Той се стреми да се представи за човек, способен да се справи с проблемите – това е неговият имидж, разпространяван от медиите: и когато кара колело из изградената от него пешеходна зона във Флоренция, и при освещаването на нови обекти или оказването на съдействие на пострадалите при наводнение. Но Флоренция вече е минал етап – сега става дума за националните проблеми, като например високата безработица, във връзка с която Ренци вече е предложил реформа на пазара на труда. Но нито една от политическите му идеи или визии не е наистина нова и оригинална – когато говори за устойчиво развитие напомня на Ники Вендола от лявото зелено движение SEL, а когато става дума за финанси и икономика звучи като Марио Драги.

Какво ще се промени?

Гражданите на Италия се отнасят към предстоящата смяна във властта по-скоро сдържано след всичките обещания и разочарования от последните месеци. „Когато Ренци стана председател на партията, трябваше да се откаже от кметския пост във Флоренция, но не го направи. Той по нищо не се различава от другите политици“, казва жена от Гросето в Тоскана. А един жител на Милано отбелязва: „Дори и Ренци да направи нещо по-добро, ще има нужда от 15 години, докато се стигне до промяна“.

Разочарованието, което изпитват голяма част от италианците, не би могло да се преодолее лесно – само силни думи няма да са достатъчни. Обещанията на Матео Ренци трябва да бъдат последвани от дела, за което обаче му е необходимо мнозинство в парламента. И политическите интриги неизбежно ще продължат.