Ток за БДЖ

Два сюжета натрапчиво присъстват в „новинарския“ поток на социалната мрежа в последните дни.
Темата за спасяването на БДЖ и тази за т.н. паметник 1300 години.

Връзката помежду им е, че разни хора, с разни идеали искат доста пари и това наричат кауза.
Не сте забравили, че понякога през мрежата гледаме телевизия.

Едва ли не са видели онази спретната табличка с дълговете на България, които растат с по един милиард на година. Едва ли не са чули, че напоследък скоростта на растеж на дълговете върви като някогашните петилетки, които ударно се пре/изпълняваха.
И едва ли не са разбрали, че дълговете растат, а предизвикващите ги гледат отстрани с „честни“ очи.

В БДЖ се краде. Много и каквото може – от пепелници, огледала, пердета и всичко, подлежащо на сваляне, през гориво и релси, до създаване на изкуствена заетост за шефове и служители.

В случая с онзи паметник, чието строителство мнозина са видели със собствените си очи, откровено не знаят за какво става дума.
Построиха, откриха, закриха за дострояване. После се превърна в едно БДЖ. Все нещо се кърпеше, все за нещо се спореше от върховете, до основите. Малко по-късно се появи и онзи мост край Националния дворец на културата, който в първите си години не стана много ясно за какво точно е. Сега е място за изложби на открито.

В случая с т.н. паметник, децата овладяха територията със скейтове, колела и спрейове. Когато плочките започнаха да падат масово го оградиха. Когато децата започнаха да се катерят, въпреки загражденията, се наложи и демонтаж на някои от съставните му части.

Крайно време е да стане паметник на… БДЖ и правото да се краде, според националните ни особености в разбирането на правото да се краде. От време на време да пускат разни нови елементи, които хората да си носят за трофеи по къщите.

Това е един „социален ангажимент”, чиято сянка е вградена във влаковете, паметниците и каквото друго дойде.
От години по двата сюжета не се търсят прагматични решения, а се овикват с някакви партийни послания в нещо, което умилително наричаме дискусии, гласувания и пр.

Дали не му е дошло крайното време, нещото с цифрите край Националния дворец на културата да бъде превърнато в истинката кауза – je suis на краденето.

Инак днес по телевизорите показаха как хората си обясняват убийството на една млада жена, за която се говори, че е имала власт. Видя се, че в Дивотино има кукери, във Варна джепчийки, за които казаха, че гласуват за ДПС.

Отново се чуха партийни послания, че БДЖ страда от хронична липса на реформи, но от друга страна пътническите превози винаги са работили на загуба.

Видя се какво мама е подарила на Цветан Василев директно от залата, където някога висшето партийно и държавно ръководство е трябвало да оцелее, ако Запада ни нападне.

В момента мястото се използа като депо за картините от нещото, което доскоро наричахме Корпоративна търговска банка.
Един партиен лидер, дето запълва нищата с патрЕотизъм сравни вестник Шарли Ебдо с неговия Десант с 27 000 тираж.

Световните агенции отчетоха, че още в 7 часа сутринта в Париж вестникът свършил. Не било вярно, лидерът каза, че било кампания с рекламна цел. Преди дни друг патрЕот рече, че карикатуристите не били убити, инсценировка било.

Както е тръгнало, време е да бъде върнат оня чл. 1 в Конституцията и той е редно за гласи – всеки на власт има право да си краде, докато хората не го изгонят с дряновици или с бюлетини.

Така де, няма само на прокуратурата да разчитаме да раздава индулгенции за невинност.

Изчислиха тези дни, че сме платили последните дългове, завещани от Тато с нови дългове. Празнично е някак и от друга годишнина, 10 години от инициативата за Ромското включване.

Какъв е смисълът от всичко това групата сценаристи не казват.

Може би паметникът с инвентарен номер следва да се преобрази в монумент със соларни елементи – ток за БДЖ и да бъде изготвен график за посещения, на четна дата тези, които си го искат, на нечетна опонентите. На входа обаче да се събират пари от всички. Един вид опит за самофинансиране на националното хоби – шамар да е, аванта да е. Ако не лично, поне за наши хора.

Отгоре на 1300 да има перо. Така де, ако ще е шапка, да е с перо.
На`ште пера, не са като френските.