Тежък британски звук

Ако не сте чували за британската банда The Heavy, време е да поправите тази несправедливост. Като повод може да използвате техния четвърти студиен албум Hurt & the Merciless, който излезе в началото на април.

The Heavy са британска банда от Бат, която се сформира от двама души – китаристът им Дан Тейлър и вокалът им Келвин Суаби, още през 1998 година, когато двамата се срещат и заформят дълбоко и готино приятелство, заради любовта им към R&B музиката и филмите на Джим Джармуш.

Любовта към доброто кино и музика винаги води до нещо добро и двамата започват да правят музика заедно. Към тях впоследствие се присъединява Корин Дингли, барабанист, с когото те свирят няколко години и дори записват първия си сингъл. Корин обаче има други творчески планове и се оттегля от бандата, малко преди тя да подпише с Ninja Records, които издават първия им албум.

Корин е сменен от Крис Елъл, който застава на барабаните и Спенсър Пейдж, който е втора китара. Така, начело с Дан и Келвин, The Heavy са готови за действие и много музика. Всичко това става близо 10 години, след като крепкото приятелство на двамата основатели се е сформирало над кадрите на „Дух куче“.

Първият албум на бандата носи името Great Vengeance and Furious Fire и най-известният сингъл от него е That Kind of Man. The Heavy решават да свирят рок с нео-соул и джаз елементи, малко фънк и пънк и като капак да добавят дрезгави вокали, защото „много обичаме Джеймс Браун“.

Явно са открили правилната съставка, защото The Heavy не са като нищо друго, което може и да сте чували от британската сцена. Не, те не са уникални, неповторими и прочие клишета. Те просто са различни и звучат адски добре. Стават за спокоен следобед през уикенда или за парти, от което не искате да си тръгнете.

Бандата пуска Great Vengeance and Furious Fire първо в родната си Великобритания, а след това и в Америка. И макар албумът да няма чак такъв успех в необятния комерсиален свят на американците, то именно той е причината музикалното списание Spin да ги нарече „бандата на деня“, а Rolling Stone Magazine да ги сложи в листата си на „бандите, които трябва да слушате“.

Две години след началото им, The Heavy пускат и втория си албум The House That Dirt Built, който всъщност е онова музикално творение, което ги води на приключението наречено турне, реклами, филми и комерсиално харесване, без това да е лошо. Междувременно The Heavy са поканени да участват в албума Johnny Cash Remixed, където правят своя версия на Doing My Time. Да, редно е да го чуете.

The House That Dirt Built съдържа в себе си най-доброто на The Heavy. Парчето им How You Like Me Now? е използвано в множество реклами, филми и сериали, включително доскоро звучеше от една рекламна кампания на Poker Stars. Песента, която печели меломаните и по-маститите ценители на музиката ценят по-високо и обичат да слушат над чаши с ром и уиски в някой бар, обаче е What Makes a Good Man?, което пък е първият им сингъл от третия им албум – The Glorious Dead.

Едно е сигурно – и в трите си предишни албума, The Heavy показват, че могат да предложат много повече на публиката тук, на Стария континент и в необятна Америка. Всеки път те звучат различни и същевременно като себе си. Имат мекото и плавно звучене на банда, която все едно е дошла от миналото и едновременно с това звучат фънки и остро, като нещо, което е прекалено модерно и иначе хората не биха му обърнали внимание.

Но в това е магията на The Heavy – чуеш ли ги, е трудно да не се заслушаш.

Четвъртият им албум Hurt & the Merciless идва четири години след третия и ги показва все така джаз, фънк и рок насочени, но все пак пораснали и по-интересни. Албумът звучи като цяла история, която някой бърза да ти разкаже, задъхва се и препуска. Парчетата започват като откровен рок, който обаче преминава в джаз и суинг звучене.

The Heavy заслужават да им отделите всяка минута от времето си, за да ви разкажат по един леко циничен начин за онези простички неща в живота, за които понякога дори не се замисляте, а трябва.

Hurt & the Merciless може да бъде открит онлайн и в магазините, а докато му се чудите, чуйте великолепното What Makes a Good Man?