Тери Пратчет, който ни приюти в Света на диска
Сър Тери Пратчет имаше своя специална публика – тя надминаваше далеч обикновената представа фентъзи фенове. Обожавах да чета книгите му, особено когато съм далеч от дома: той използваше сатирата, за да представи нашия свят, но от нея не боли, тя не ни огорчава.
Веднъж докато пътувах из страната, наложи се да си купя куфар. Той беше на 4 колела, но имаше свое собствено мнение. Аз го бутах на дясно, той тръгваше на ляво. Аз тръгвах направо, той умело маневрираше в произволни посоки. И тъй като сменях летищата, охраната го претърсваше всеки път, когато отлитах нанякъде. Когато и да отвориш куфара дрехите ми се намираха в различни конфигурации всеки път. Неизбежно кръстих куфарът Багажът, по името на мъдрия сандък от крушово дърво, който често се появяваше в Света на диска, създаден от Тери Пратчет. Предмет, който се появява бързо и трополейки със стотици малки розови крачета и се характеризира с непрекъснато променящото се съдържание под капака.
Именно това е ключът към фантазиите на Тери Пратчет. Винаги има нишка от реалността, за която да се хванеш, така че хора като мен, които не четат много фентъзи да се чувстват като у дома си в Света на магията, чудовищното зло и смъртта. Читателите на Пратчет разпознават своите собствени хаотични животи, изопачените характери на някои от познатите си, институциите, които присъстват в нашия свят.
Сър Пратчет е от онези писатели, който може да подразни въображението ти само с едно изречение, за разлика от всички онези фентъзи писатели, които се самоопределят като такива.
Това, което прави литературният похват на Тери Пратчет уникален и неподражаем е тази очевидна вътрешна връзка между светът, в който ние живее и светът, който той създава. Поредицата „Светът на диска” намери аудитория и сред хората, които далеч не харесват фантастичния жанр. Винаги съм чел и съм препрочитал книгите на Пратчет, когато съм на обиколка из страната. Те са перфектната противоотрова срещу самотата и носталгията.
Обичам поредицата „Светът на диска” по много причини. Книгите иронизират реалността и институциите с безпощадна свирепост – всичко от създаването на железопътния транспорт до Интернет, през религиозната нетолерантност и радикализма – но това не разочарова и не горчи, защото винаги има велики герои с големи сърца, които се намират на правилното място и които ни доставят усещането за спокойствие, комфорт и спасение: Сам Баймс, Тифани Ачинг, Смърт, Редник Керът, Моист фон Липуиг, Ринсуинд и разбира се самият патриарх – Лорд Ветинари.
И точно в този момент виждаме същността на спиращото дъха творчество на Тери Пратчет. Никой друг освен Пратчет не би имал възможността да измисли войнствената тайфа крадливи дребни синьокожи пиктсита, народът Нак Мак Фигъл, чиито измислени силно наподобяващи шотландски характеристики често са ме карали да се смея неудържимо на обществени места? Или най-големият, най-миризливият и най-интересен град Анкх-Морпорк, столица на империята и препратка към всичко противно в градския живот преди да бъдат открити хигиената и уличното осветление? Или Смърт, който винаги ГОВОРИ С ГЛАВНИ БУКВИ и решава, че иска да си вземе почивка за дълго време?Понякога в Светът на диска се стига и до откровена глупост, но дори тази глупост е изключително забавна и интригуваща. Да вземем Светът на диска, например – въображаема планета, носена из пространството на гърба на четири гигантски слона. Те, от своя страна са стъпили на корубата на още по-гиганстката костенурка А‘Туин. Това е е разрез с всички закони на физиката и астрономията, този свят не се върти около някое слънце.
Създателят Пратчет бе дарен с безкрайни възможности и талант, които той използваше, за да ни забавлява. И нека не забравяме че той превърна библиотеките в увеселителни места, а библиотекарите в акробати. Библиотеката на Невидимия Университет наподобява Библиотека Бодлейн, нарисувана от нидерландския художник Мориц Ешер.
Друг аспект в работата на Пратчет, който аз лично долавям във всеки ред, е неговата способност да пише с топлина и сърдечност без да изпада в сантименталности. Всяка една буква пропълзява в теб и ти би могъл да усетиш как голяма кофа с лед е надвиснала със страшна сила над нечия глава. Може би твоята, скъпи читателю.
Болестта Алцхаймер бе възможно най-жестокият удар, който може да бъде нанесен върху един толкова развит, забавен и богат ум. С отпътуването на Пратчет, светът вече е по-малко фантастично място за живеене.
