Тъжна филмова музика без филм

| от Мария Киримова |

Двама бивши басисти в група без бас. Няма и група – само двама души, които искат да правят музика, която да звучи истинска. “Leaver” е проект на Ангел Симитчиев – бивш басист на “Expectations” и Даниел Дончов – негов наследник в „Expectations”.

Изненадващо, в “Leaver” и двамата са захвърлили баса, но пък са заложили на нежни китари, красиви дроунове и гласът на Даниел. И в тяхното съчетание се ражда музика, която трудно би могла да бъде поставена в конкретна категория или стил. Двамата я определят като тъжна музика – или поне така биха я описали на баба си.

Даниел се занимава с музика от 17 години. Запалил се още като дете, когато по цял ден слушал някакви парчета със съседа от долния етаж. Ангел твори от 2005 г. – казва, че нямал достатъчно постоянство, за да се научи да свири добре на конкретен инструмент и затова решил да се научи да свири на много едновременно – „играейки“ на „разни програмки“ на счупения си компютър.

Съдбата ги среща, когато на Ангел му трябвал човек, който може да пее и да свири на китара, а Даниел има желание да направи нещо коренно различно от хардкор метъл музиката, която обикновено свири. Така преди близо три години те започват съвместната си работа.

В резултат на нея се ражда и първият им албум – „Head home”. Въпреки че досега са го карали „доста лежерно“ – с малко участия и няколко концерта на година, премиерата на албума ще се състои с турне в Англия.

Музика за изоставени къщи

Името „Leaver” идва напълно спонтанно. Също като музиката на групата, то звучи тъжно и самотно. Даниел обича да разказва как слушайки първите записи, в главата му изскочили образи на стари изоставени къщи. Затова решили и те да бъдат „напускащи“.

Трудно поставят звученето си в конкретна категория. Казват, че най-точно ги определя словосъчетанието „емо дроун”, въпреки че то предизвиква и някои негативни коментари.

„Като ме питат каква музика свирим, казвам филмова музика”, казва се Даниел. В крайна сметка двамата си стисват ръцете около определението „тъжна филмова музика”. И това изглежда е най-лесното обяснение на тези, които не са запознати със стила им.

Идеята за албум се родила още през 2014 г. Тогава записали инструментите по отделно и… магията просто не се получила. Решили да запишат всичко наново, този път – заедно.

Стремили се да звучат така, както на живо, за да няма колосална разлика и разочарование по време на концерти.

„Това е идеята – да е по-истинско. Защото това е музика, за която най-важното е това чувство”, разказва Ангел. „А пък и е по-лесно! Вместо да се мъчиш да изсвириш всичко перфектно, да кажеш : „Има грешки, защото искахме да има емоция!“, шегува се той.

В крайна сметка записали албума в рамките на един ден и това си било чисто предизвикателство. Случило се във възможно най-студения ден от годината, на поне -20 градуса. Шегуват се, че затова и всяка нота в албума е „изстрадана“.

В България, оказва се, има пазар и за „тъжната филмова музика“ – „Винаги е имало хора по концертите. Дори и на концерти, които на нас ни са се стрували не особено добре изпълнени,” разказва Ангел. „И сега към промото има интерес, което е супер.“

Ренесансът на касетките

„Head home” ще се разпространява онлайн и… на касетка. Да, точно така – на касетка. Ако си спомняте къде сте забутали стария касетофон, сега е моментът да го изровите. Това съчетание на модерно и на позабравено може да ни изглежда странно, но пък музикалният бизнес играе по собствени правила.

„Касетките изживяват ренесанс в последните години. Имаше някакви статистики, че продажбите им са скочили с 80%”, казва Ангел.

За производството на албума са избрали да работят с „Бруталика” – компания, която работи с лейбъли от цял свят, обикновено със „свирепи метъли“. Това е една от най-известните фабрики за касетки в Европа и е чисто българска – намира се в Плевен.

Албумът ще бъде представен с концерт на 27 април от 21.00 ч. в „Чешки център”. Специални гости ще бъдат Илко Биров, за когото момчетата говорят с изключително възхищение, както и„Trysth”, които за първи път ще избягат от метъл стила си и ще изсвирят нещо акустично. „Ще бъде наистина много специално, защото по един или друг начин се събират много различни хора, които са доста сходни като мислене за музиката.”

Погрижили са се да има и визуализация на живо, която ще бъде поверена на Стоимен Стоянов. „Това винаги е нещо, което хората казват за концерт с подобна музика: „много е хубаво, но аз си представям, че гледам филм, трябва нещо да се прожектира.“ Ами, сега ще се прожектира нещо”, казва Ангел.

Дни след като албумът официално е на пазара, „Leaver” ще се впусне в промо турне в Англия, заедно с Tim Holehouse. Наистина малко са българските групи, които могат да направят това, особено с дебютен албум. Цялата организация по турнето е дело на Тим, с когото са работили и друг път.

За десет дни ще има осем концерта – предимно в южна Англия – Брайтън, Бристол, Бирмингам и „още места започващи с „б”.

„Много ми е интересно да видя как ще се случат нещата. Публиката е много различна там, традициите в музиката са много по различни. Ще ми е интересно да видим дали това позитивно отношение към музиката ни досега ще бъде същото в някаква страна, в която претенциите и вкусовете са доста по-изискани.”

Leaver

Животът извън „напускането“

Извън „Leaver” Ангел и Даниел са също толкова заети. Ангел е най-известен със самостоятелния си проект „Mytrip” и прави много собствена музика – основно ембиънт. Създава също музика за театър, за танцови представления („Кръвожаден“ на Филип Миланов), за изложби и модни ревюта (Minoar). С две думи – силата му е в приложната музика. Лектор е и по саунд арт в Националната художествена академия.

Музикалният свят на Даниел пък напоследък се ограничава само до „Leaver”, въпреки че от две години се опитва да си направи акустичен албум. Като „хоби“ работи в IT сектора.

Любовта към музиката и желанието за нещо различно, стремежът към новото, прави „Leaver” толкова интересни. “Всичко започна като някакъв експеримент и смятам да продължи като такъв. Искам да не знам всичко, за да може да си остане като постоянно търсене и изненада като чуеш някаква песен. Да не я чуваш като тонове, хармония, ами да си е песен.“

„Head home” е на пазара от 27 април.

 
 
Коментарите са изключени за Тъжна филмова музика без филм