Тайният свят на Advertising Artists

Този там е мутра. Оная до него – кифла. Киселяк. Чешит. Красавица. Дебелана. Това там определено е куче. А ако са няколко кучета, задължително са глутница. Хората, които ги харесват, са кучкари. Това отсреща на стената е картина. До нея – снимка. Под нея – плакат.

Хората, естествено, поставяме етикети и даваме определения, за да ни е по-лесно да се ориентираме. Уви, пропускаме, че така много често губим своята посока.

Може да сте чували за онлайн платформата Advertising Artists покрай впечатлящата изложба #untaggablexhibition, която направиха в София наскоро. Онова, което обединява артистите от тази платформа е, че не вярват в предварително зададените значения. Вярват, че единственото сигурно нещо днес е несигурността.

Макар и тема на първата им изложба, #untaggable е тяхната философия.

Онова, което се случи след проекта #untaggablexhiibition, който се случи съвместно с Audi преди няколко месеца, бе повдигане на въпроси и търсене на диалог със зрителя.

Съществена тема в изложбата заемаха размислите по повод непосредственото бъдеще в отношенията ни с машините. Какво ще бъде то? Кой ще надделее в настъпващата posthuman ера? Дали изкуственият интелект няма да измести баланса към един нов тип комуникация?

Тези теми бяха централни в голяма част от представените творби: Деян Янев (Auditomia) с неговата визия за съвършеното като комбинация на човешката анатомия с елементи на високотехнологичен дизайн, Андон Георгиев (AndonastY/ #unremitting) със своeтo нестихващo, неумолимo търсене на хармоничното съвършенство между човешката природа и технологията.
“Просветлението”, което би следвало да настъпи в резултат на подобна синергия бе умело подчертано с техниката, която той използва и начина на представяне на творбата. Тя, заедно с работата на Николай Петров ( GLOW/ #hunter) бяха поставени в затъмнено помещение, така че при влизането на зрителя се задейства сензор за движение, който включва UV осветление, за да се активират флоуресцентните мастила.

В подобна плоскост попада и графичната работа на Мирослав Кръстев, която е опит да формулира един нов вид ДНК, #untaggable. Вид, за който няма ограничения и рамки.

Опит да се интерпретира рамката като метафора, а и като физическо ограничение е и металната скулптура на Михаела Каменова (As Good As It Gets). Млад автор, чиито пластични композиции са представени в различни градове в Европа.

Сред пластичните творби, интерпретиращи релативното в консенуса и дефиницията чрез промяна на гледната точка и умело манипулиране на светлината е и работата на Стела Василева (Challenger Deep)- композиция от четири квадратни кутии, изработени от паспарту и картон, изобразяващи падината Challenger, най-дълбоката точка на Земята.

Пак сред пластичните творби е и кинетичната скулптура на Ангел Петков (Columnication), която представлява своеобразно огледало на емоциите на зрителя. Тя поставя въпроса за това какъв би бил нашият soul mate в непосредствено бъдеще. Творбата е един сензитивен контакт между човека и машината. Тя разпознава психологическото състояние на зрителя и реагира в хармония с него.

Светлана Мирчева със своите Space Dogs изразява нашата благодарност към онези космически кучета, които помогнаха на човечеството да започне овладяването на Космоса: Лайка и Мишка от ерата на Спутник.

Голяма част от творбите поставят в центъра на своето съществуване самият зрител. Без него те на практика на съществуват. Такава е експерименталната инсталация на f_art (Homo ludens). f_art са анонимни автори, които използват алгоритмите на приложението Trigraphy, за да деконструират портрета на всеки един зрител. Всеки, който желае има възможност да застане пред камерата на един iPad и сам да избере как да изглежда, като прожекцията на неговия портрет съществува само секунди върху екрана на монитора. Това е една метафора за играта, която играем, търсейки себе си.

По-сериозен поглед към експеримента на нашия живот ни предлага Amenun Geneva с творбата Schrodinger’s Cat. Това е експеримент, при който в затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва катосуперпозиция (смесване) на две състояния — разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния — «ядрото се е разпаднало, котката е мъртва» или «ядрото не се е разпаднало, котката е жива». Не е ли експериментът на нашия живот?

Голяма част от творбите търсят неуловимото в движението, във времето и в пространството. Вибрациите, които ни провокират, които са нашия шанс и които ние понякога пренебрегваме, са въпросите, които занимават Аделина Бонева (Vibratory). Нейната работа е изградена от 12 елемента, всеки с различен имидж на повърхността и друг под повърхността, която зрителят може да си вземе и да реши дали да види какво се крие под видимата графика.
Други автори, които интерпретират концепцията за неуловимото движение/време са Мила Янева (#untaggable flying object), изключително талантлив млад художник, който създава детски книжки със свои текстове и илюстрации и Мая Стайкова (Spacetime), която ни показва как сме склонни да забравим, че времето тече, освен ако някакъв кратък проблясък не ни накара да провидим къде точно се намираме по своя път. Смисълът на работата е изведен по един симпатично аналогов способ: картината изобразява пясъчен часовник, но пред нея има малък филтър, през който, ако погледнеш, се променя изображението.

Изключително интересна е и работата на Борис Бонев (The Problems of Light).
Тя е своеобразна поема, описваща светлината визуално и вербално. Вдъхновена от 22 проблема на светлината, дефинирани от Бергман- 22 качества на феномен, за който ние имаме само една дума. Тези 22 дефиниции са отпечатани на 3 прозрачни плаки в основните цветове като комбинацията на всяка една с другите две дава допълнителен, производен цвят.
Тези комбинации представят идеята за невъзможността ни да изразим или възприемем нещата в тяхната цялост, колкото и упорито да опитваме.

Петя Савова (5Я/ “#…”) създава изключително реалистична интерпретация на собствения си отказ да дава определения и поставя етикети (tags). Нейният портрет е на жена и/или робот? Устата е затворена и/ или присвита? Цветята са за здравей или/и сбогом? Нещата са такива, каквито ние ги определим, стига да приемем, че същевременно те са и точно противоположното.

Този ясен и директен похват е изведен до крайност от Георги Касабов (Ndoe) в инсталацията “# prohibited”. Тя представлява пътен забранителен знак, изработен и сертифициран от Агенция Трафик Пътна Сигнализация, която е оторизирана да изработва пътните знаци. Много ясно и директно внушение, едновременно с това и забавно, което напълно приляга на звезда от рап-сцената и рекламист с дългогодишен стаж.

В работите на група артисти: Александра Касабова (Mysa /Cosmos), Глория Шуглева (GloryArt/ Inner Flow) се усеща неуловимостта на емоциите, състоянието на космическа принадлежност. В своите акварели (Q2 City/Q2 Nature ) Емил Додов ни споделя своето усещане за свобода, скорост, динамика.

Творбата на Стефан Чинов, Carpe Diem, е експресивен израз на желанието да живеем сега с елемента на дзен философията, за благото на всички.

Няколко творби задават сериозни социални въпроси. Драгомир Костадинов (PXRN) със своята скулптура “Hustle Hard” премества погледа ни към онези неуловими/незабележими чистачи на стъкла, които ние упорито не забелязваме или не искаме да забележим. Неоновата инсталация ON/OFF на Калин Серапионов е напълно в духа на завръщането към неоновия знак. Тя материализира осезаемо клишетата на консумеризма чрез ритмичното редуване на светване и угасване.
Подобна гледна точка към консумеризма споделя и Мартина Вачева (Toillet of Venus).

В нейната сатирична интерпретация на добре познатата класическа сцена, вместо Венера е поставен автомобил. Преобръщането на клишето води към абсурдната естетика на типично рекламно изображение, полемизирайки с обектите на нашата възхита днес. Очевидно е и намигването към консервативното схващане за нашия “мъжки” свят. Проблемът за правото на личен избор при определяне на сексуaлната ни ориентация е централен в работата на Антоанета Илиева (Точка/ Gender Studies).

Предразсъдъците на обществото, вкоренени в сексуалните стереотипи и склонността ни да даваме морални оценки ни натоварват неимоверно и ни пречат да усетим собствената си природа, която е неуловима по своята същност.

Творбата на Калоян Тошев (MZK), Q2, е най-прекия израз на концепцията на Advertising Artists. Подобен подход, при който модерен, иноватовен бранд използва таланта на известен артист, за да го превърне той от материален обект в артефакт, е използван от Ауди в колаборация с Ромеро Брито, Деймиън Хърст и други съвременни артисти. В работата на Калоян има едно особено състояние отвъд органичността, при което функционалността се превръща в елегантно и естетическо преживяване.

Вижте част от творбите на Advertising artists в галерията!