Светът между две Епохи

След победата на САЩ в Студената война сега ще трябва да се грижи за целия свят. След като опитваха малко повече от две десетилетия да се справят със ситуацията, американците вдигнаха ръце. Образува се вакум, които беше използван от „Ислямска държава“, Русия и Китай.

“Мечтата за американското господство след края на Студената война отне по-малко от едно поколение, от 1989-та до 2003-та, като мечта за някои и кошмар за други, а американската империя погреба себе си някъде в пясъците на Ирак.

В същото време нито една от Великите сили не постига нито една точка, независимо дали е Г-8 или Г-20, които трябва да представляват вчерашните и утрешните мощни нации. Къде са тези, които най-малко и най-много ще окажат влияние на трагедиите на нашето време? Хипотезата за Г2, американско-китайско съвместно управление на световните работи, се оказа, че е само блъф.

Изглежда, че в международната политика преобладава само едно правило, хаоса. Няма механизъм за решаване на конфликти, няма институционализиран диалог между страните, няма форум за управление на света, който може да повлияе на драматичните събития, които се случват около планетата“, пише в анализа на Монд.

Проблемът не е, че силата на западния блок е в упадък, а че неговата хегемония избледнява. „САЩ са в период на сравнително стратегическо оттегляне „. Освен в търговията, Европа изгуби ролята си на световната сцена. “

В същото време Азия се налага като нов икономически, научен и военен център, а Китай е „щастлив да играе ролята на кръстник в семейство на развиващите се страни, сред които Индия, Бразилия, Турция, Индонезия и други.“ Естествено би било тези страни, поради силата на тяхната икономика и демография, да бъдат сред новите световни центрове на властта. „Но все още не са, и не искат да бъдат. До сега те отхвърлят всяка възможност за решаване на настоящите световни конфликти.“

„Френското списание Esprit формулира първото обяснение на сегашния“ световен безпорядък, „т.е., че властта не е прехвърлена от Запада на развиващите се страни.“ Ние се намираме в свят, в които се забелязва оттеглянето от световната политика на САЩ, отслабване на властта на Европа и парализата на ООН.

Новите сили не предлагат никаква алтернатива на наследената система от Втората световна война, която е пред колапс. От там е и това чувство на празнота, на живот между две Епохи.