Странни езици владеят света

| от |

Светът не просто е завладян от страшно много различни езици, а лингвистите твърдят, че те са над 6000! При това във всеки от тях може да се открие по нещо необичайно. Например в един от ескимоските диалекти има 64 глаголни форми в сегашно време. Езикът таки (Френска Гвинея) съдържа само 340 думи, а в азбуката на ротокас (Папуа Нова Гвинея) се наброяват едва 11 букви. Кхмерите пък използват в писмеността си 72 знака. А китайският изисква да се спазва съответната височина за произнасяне на всяка сричка. Например, ако в Поднебесната империя някой изрече 3 пъти „Ма“, без да спазва определени правила, може да прозвучи така, все едно майка се кара на кобилата. Затова изглежда напълно логично, че именно сред китайците има толкова много хора, притежаващи абсолютен слух: те привикват към това от раждането си.

Необичайни факти съществуват практически във всички езици. Обаче при някои от тях те са направо учудващи и странни.

На ЯГАНСКИ са общували аборигените от Огнената земя. Езикът им сега се смята за мъртъв. Най-любопитното обаче е, че сред лингвистите и до ден-днешен не умира славата на една от думите му – „Мамихлапинатапай“. Учените я смятат за една от най-всеобхватните по смисъл сред всички останали езици по света. А значението на „Мамихлапинатапай“ наистина е необикновено: „Поглед, който си разменят двама души, осъзнавайки, че желаят едно и също нещо, но никой не се осмелява да го предложи пръв.“

На ПИРАХАН говорят само 200-300 души в цял свят – обитателите на един от притоците на Амазонка. Езикът им принадлежи към изчезналото изолирано семейство мура, някога едно от най-важните в региона. Пирахан се състои едва от 13 фонеми и в него има 4 думи за цвят, които обхващат диапазона от кафяво-пурпурната, червено-жълтата, синьо-зелената и бялата гама. Най-необичайното в езика е пълната липса на числителни и неспособността на пираханците да смятат. Лингвистът Еверет и съпругата му дълго време изучавали езика и стигнали до извода, че в племето все пак се използва възходяща и низходяща интонация, обозначаващи едно или много малко, както и малко повече. Когато трябва да се назоват над 3 предмета, се употребява цяла фраза. След 8-месечно обучение местните така и не успяват да усвоят числителните и не се научават да броят на пръсти. Явно съзнанието на пираханците е затворено за подобни ненужни суетни тънкости на съвременния свят.

БАСКСКИЯТ език е разпространен в северните области на Испания и най-близките до тях южни райони на Франция. Странността му е в това, че не принадлежи нито към индоевропейската, нито към каквато и да било друга езикова група. Смята се за изолиран, тоест генетичните му връзки със световното лингвистично семейство така и не са установени.

Близо 80 000 души говорят ФАРЬОРСКИ. Всъщност става дума за жителите на едноименните острови в състава на Дания. Езикът широко се използва в пресата и в електронните медии, преподават го дори в училища и вузове и вероятно поради този факт той не е заплашен от изчезване. Необичайното на фарьорския е във факта, че и до днес се е запазил в първичния си вид – такъв, какъвто е бил при създаването си през IX-XV век. Което означава, че хората, които владеят езика, не само че имат възможност да четат в оригинал древни текстове от скандинавската митология, но и перфектно да асимилират всичко, написано преди над 500 години. На Фарьорските острови обаче изобщо не разбират датски, който е официалният език на държавата, под чиято юрисдикция е мястото.

На Канарите много често може да се срещнат хора, общуващи помежду си със звуци, приличащи на птиче чуруликане. Напълно справедливо езикът на СВИРУКАНЕТО може да се нарече един от най-красивите на планетата ни. Ксенолингвистите дори се опитват да го нарекат извънземен. Силбо-гомеро или гомерското свирукане наистина е една от забележителностите на острова. Дълго време дори се обсъжда идеята то да бъде включено в Списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. С помощта на този език първоначално си общуват пастирите на острова – свирукането се чува много по-надалеч от обикновеното викане, особено в планините. Казват, че разстоянието между общуващите по този начин може да стигне до 3,5 км. В оригиналния език съвсем ясно се чуват 4 гласни и 8 съгласни звука, чийто брой стига до 10 при добавянето на низходящ тон. Силбо-гомеро се преподава дори в училищата, за да усвоят децата как се свирука в оригинал.

Езика на ЖЕСТОВЕТЕ владеят не само хора с увреден слух, но и онези, които работят в условията на постоянен шум или под вода. Разбира се, всички те използват различни „езици“. Лингвистите дори твърдят, че са толкова много, та дори били принудени да създадат своеобразен „есперанто“ на жестовете – универсален и общоразбираем. Той обаче се използва най-вече по време на Параолимпиадите. В някои държави езикът на жестовете е признат и на конституционно ниво, като например в Испания, Чехия и т.н., а в Исландия дори е със статут на официален. Приемането му в национален мащаб доста улеснява живота на неговите ползватели: съществуват детски градини, училища и вузове, където всички желаещи (и нуждаещи се) придобиват знания с помощта на езика на жестовете. Любопитен факт е, че учените правят опити – при това доста успешни – да научат шимпанзетата на езика на жестовете. И те не само че бързо схващат „уроците“ и съвсем на място използват съществуващите жестове, но и измислят собствени, за да обозначат някои ситуации, а също така обединяват стари, образувайки нови „думи“. Например една от участничките в експеримента нарече динята „пие-плод“. Освен това шимпанзетата с удоволствие използват научените жестове за общуване в групата.

Езикът често се приема от хората като нещо, което се разбира от само себе си. Без него е почти немислимо общуването. Невъзможно е да си представим свят, където поне още няколко души не знаят езика, на който говорим и разбираме ние самите. Независимо дали някой от нас се е замислял за значението му в живота ни, езикът играе една от най-важните роли в него, сравнима със самия живот…

Общуване с духовете

Въпреки че езикът е една от необходимостите на света, според данни на ООН средно на две седмици на Земята изчезва по един език. Това се случва най-вече когато умират хора, които го говорят, или езикът се обединява с други подобни, или е потиснат от по-екзотичните, популяризирани и чрез публикации в медиите…

В определен смисъл умирането на езика означава и смърт за културата. Затова може би списъкът с десетте най-редки езика в света е своеобразно общуване с духовете.
10. Камикуро (камиколо, камеколо, камикура).
9. Думи (дум ибо, думи бро, лси рай, род обо, сотмали).
8. Онгота (бира(й)ле).
7. Лики (Моар).
6. Танема (танима, тетаво).
5. Ньереп.
4. Чемеуеви (чемегуеви).
3. Лемериг (пак, бек, сасар, леон, лем).
2. Каиксана.
1. Тауширо (пинчи, пинче).

Автор: Альона Нейкова

 
 
Коментарите са изключени за Странни езици владеят света