„Среднощно преследване“: Доброто екшън кино се завръща

Ако някой ви каже, че добрите екшън и криминални филми са умрели, не му вярвайте, а отидете да гледате „Среднощно преследване“. Сред цялата тъпотия, която ни залива от екрана (малък и голям), понякога имаме вредния навик да пропускаме добрите неща да бъдат пометени от купчина помия и боклуци. Освен това имаме вредния навик да забравяме бързо – най-често добрите неща. Забравяме, колко добри са американците, когато решат да вложат усилие и да направят добър екшън или добра криминална история. Хубаво, че има филми като този от време на време да ни напомнят такива неща.

Случаят с „Среднощно преследване“ е точно такъв. Може би, защото ни е страх, че Лиъм Нийсън е започнал да се превръща в мъжът, който играе едно и също, може би защото имаме чувството, че сме гледали този филм вече няколко пъти, може би, защото опитът ни учи, че това, че нещо изглежда добре на трейлър, не означава непременно, че е добро и като цяло, но „Среднощно преследване“ е типичният филм, който човек може да пропусне, ако не внимава. И после да съжалява. Защо? Защото си заслужава. Защото е един от малкото ленти на голям екран в момента, които ти предлага 2 часа истински динамичен екшън, добра актьорска игра, по-малко ефекти, повече реализъм и наистина добре измислена и изпълнена история.

Ето я и нея: В началото имаме наемем убиец и мафиот, които са най-добри приятели от момчета. Единият работи за другия. Единият е пияница и пропадняк, а другият е „легален бизнесмен“. Всичко си върви в реда на нещата, докато синът на мафиота не решава да се направи на интересен и да убие едни албанци, при това пред сина на наемния убиец, докато вторият е на работа и вижда всичко. След този случай започва преследване между мафиота и синът на наемния убиец, започва една умела игра на котка и мишка.

Лиъм Нийсън и Ед Харис играят главните роли. Към тях умело се пригаждат Джоел Кинаман – запомнете Джоел и го гледайте в „The Killing”, няма да сбъркате, великолепният Бойд Холбрук (който не го е гледал в „Милк“ да се засрами), Винсент Д`Онофрио и Common. С малки роли се появяват Ник Нолти и Брус Макгил от „Ризоли и Айлс“.

Филмът страшно много напомня на „Мъж под прицел“ и „Американски гангстер“, може би заради добрия актьорски състав, а може би заради умело написаната динамична история, която те държи в напрежение до края без да дразни и без да пресолява манджата.

„Среднощно преследване“ си заслужава гледането, недейте да го пропускате.