Просто потърсих в Google „Как да стигна до Европа от Сирия“. Открих огромно количество информация за нелегални начини да го направя, всичките публикувани във Facebook.
Това разказва 26-годишната Алаа Салах, която губи работата си като административен секретар на ООН в Сирия. В центъра на гражданска война и без работа, с която да издържа родителите си, бъдещето й изглежда мрачно, пише Global Post.
В социалната мрежа тя сравнява цените, които трафикантите предлагат, за да прекарат мигранти до Европа и проверява как се случва разплащането в Турция. Открива и информация как различните европейски правителства третират бежанците. Научава дори каква храна да очаква в различните бежански лагери в Германия.
Около 4 милиона сирийци са напуснали страната си по този начин заради гражданската война. Въпреки че тази цифра е огромна, тя изглежда малка, когато става дума за споделяне на информация онлайн. В социалната мрежа като гъби са изникнали безбройни групи през последните години, които създават нещо като медийна диаспора за бежанците, търсещи по-добър живот в Европа. Най-голямата от тях е „The Garages Of The Unsettled“, в която членуват 115 000 души. Основата преди три години, тя предлага съвети за маршрути, цени на трафиканти и сигурни места за престой.
Целта на създателите на групата е да помогнат на близките си да поемат пътя към Европа. В началото никой не е предполагал колко популярна ще стане тя и колко пъти ще се окаже спасение на бежанци в ситуации на живот и смърт. Хората я използват и за да се свържат с приятелите и семейството си в Сирия – много често по пътя към Европа поема само един член на семейството, а останалите остават в Сирия и използват групата за успокоение.
Използването на Facebook и други социални медии изисква мобилно устройство. Затова и малцина тръгват без смартфон.
На границата между България и Турция, откъдето бежанците тръгват към Германия и други държави, често са залавяни бегълци от Близкия изток и Северна Африка, които ползват устройствата си за навигация. Това разказва пред Global Post заместник вътрешният министър на България Филип Гунев.
Той разказва, че често на границата са залавяни сирийци с по 3 или 4 батерии за смартфона, понякога дори с iPad, защото докато имаш телефон с Google Earth, можеш да преминеш границата. По думите на Гунев, става дума за нов тип трафиканти с мобилни телефони и таблети, които изобщо не познават района. Те просто използват новите технологии, за да преведат хората отвъд границата.
Докато Facebook помага на мигрантите преди да тръгнат към Европа, WhatsApp е от основно значение по време на пътуването, защото работи и при слаб интернет сигнал. Освен това чрез него хората могат да си пускат координати директно един на друг, за да не губят връзка, когато са на голямо разстояние по границата. Наскоро приложението добави и опция за гласови разговори, с което стана дори по-полезно за целите на мигрантите.
За съжаление, в Интернет се появява и невярна информация, която може да бъде използвана, за да се манипулират хора за лична изгода. Според последния слух Германия е пратила кораби до Ливан и Турция, за да взема хората, които искат да стигнат до Европа. Слух, който германските власти отрекоха официално. Благодарение на социалните медии, бежанците получават грешна информация и за онова, което ще видят в Европа.
Въпреки това, технологиите и мобилните приложения имат огромно значение за бежанците, попаднали в беда – чрез социалните медии се получава информация колко души прекосяват Средиземно море, колко пресичат македонската граница, колко от тях имат нужда от вода и храна, колко са задържани.
Унгарски активисти създадоха дори приложение (InfoAid), което на шест езика дава възможност да се проверяват слухове и предоставя информация за отношението на различните правителства към мигранти. Европейският софтуерен гигант SAP разработва приложение, което да помага на имигрантите да се справят със законодателството в Германия. Датчани пък правят app, който да помага на имигранти да намерят близките си.
Салах, която вече е в Берлин, поддържа връзка с близките си чрез Facebook. Казва, че всички носят споделена отговорност – тези, които са в Европа, са отговорни за онези, които все още са по пътя. А докато все още си по пътя, съобщение по телефона е достатъчно, за да те кара да продължиш да се движиш.