Сондата „Касини“ приключва пътя си. Ето най-големите й открития.
Космическият апарат „Касини“ днес ще се разпадне в атмосферата на Сатурн, след като направи впечатляващи открития за гигантски бури, метанови езера, скрити океани, съобщи сайтът The Verge.
Големият колкото училищен автобус апарат изследва системата на Сатурн от 13 години. Той е в космоса от 20 години – изстрелян беше през 1997 г. Някои от откритията му са толкова значими, че специалистите настояват за друга мисия до Сатурн.
През 2005 г. „Касини“ прелетя за първи път край луната Енцелад. Магнитометърът на апарата откри странно смущение около южния полюс – магнитното поле беше изкривено по начин, сякаш от Енцелад изригват газове.
След две допълнителни прелитания и снимки на южния полюс, научният екип установи, че от луната изригват струи водна пара. Това откритие накара НАСА да преработи плана за мисията и да добави още прелитания край Енцелад. Те разкриха, че струите идват от солен океан под кората. В този океан може да има необходимите за живот съставки.
След това „Касини“ откри водород в струите, излизащи от Енцелад. Това означава, че на дъното на океана може да има хидротермални отвори като на Земята. Именно там може да има живи организми.
Така НАСА преосмисли разбирането си за потенциалните обитаеми светове и вече не търси живот само в „златната зона“ около звездите, където температурите са благоприятни. Енцелад показа, че и малките ледени обекти далече от звездата могат да имат течен океан под кората.
Една от основните цели на „Касини“ беше да изследва луната Титан. Там беше изпратена европейската сонда „Хюйгенс“ на 14 януари 2005 г. През 2,5-часовото си спускане тя направи подробни измервания на атмосферата и снимки на повърхността. След това „Касини“ изследва допълнително луната, картографира повърхността, заедно с езерата от течен етан и метан. Това отреди специално място на Титан в Слънчевата система, защото е единственото небесно тяло освен Земята с течни басейни на повърхността. Много специалисти допускат, че потенциалният живот на Титан може да разчита на метана по същия начин, по който на Земята му е необходима вода. Титан има и климатичен цикъл. Там се образуват облаци от метан, от които вали дъжд. Много от химикалите в атмосферата са като на земната. Специалистите мислят, че атмосферата на Титан е като праисторическата на Земята, а маранята оприличават на смога в мегаполисите, но по-силен.
„Касини“ събра и информация за пръстените на Сатурн и загадъчния гигантски шестоъгълник на северния му полюс. Оказа се, че в центъра му е огромен ураган, с око около 50 пъти по-широко, отколкото на земните. Защо формата е шестоъгълна, обаче остана неясно, както и какво поддържа струята.
С годините „Касини“ разкри размера и състава на частиците в пръстените, както и техния произход. Оказа се, че ледените частици от струите на Енцелад изграждат по-голямата част от почти прозрачния външен пръстен Е. Стана ясно също, че пръстените не са равномерни и има зони, където частиците се струпват. Това създава неравности, които изпъкват с височина като на Скалистите планини.
Сатурн има повече от 60 луни. Шест от тях бяха открити от „Касини“. Космическият апарат видя и малки спътници, които се движат сред пръстените. Той направи и невероятно подробни снимки на тези спътници, например на гъбестата луна Хиперион, на Пан и Атлас, които приличат на летящи чинии, на наподобяващия картоф Прометей.
Макар и животът на „Касини“ да приключва, тази седмица той направи последни снимки на Титан, Енцелад и пръстените. Измерванията ще спрат чак три часа преди да бъде получен последният сигнал, през които „Касини“ ще предава събраната информация. Сигналът от „Касини“ достига до Земята за 83 минути.
