София by night от едно модерно градско момиче
Петък вечер е, бейби и ние с моите котки сме решили да се разцепим. Котетата (от Пловдив, Мездра и Плевен – сборен пункт за всички ни е София) са се барнали здраво. Самата аз също. Носим се ретро, ама и модерно – сложила съм си най-яките очила, ония без диоптър. Напра’или сме се яки, човек, ‘щото тая вечер е за забавление. Имам план, който включва няколко мъже, щото тя моногамията е за тъпаците, сещаш ли се. Вярвам в оная мацка от Вавилон на коня, или беше магаре, иначе не вярвам в нищо. Поне тази вечер.
Излизаме навън, на лов сме, взимаме и момчетата. Ники, Канадеца – той не е истински канадец, ама му се ще, Джуджето и сме домъкнали и един англичанин за цвят, да ни вдига нивото на групата. Не всички говорим английски перфектно, но още в началото на вечерта англичанинът е вече пиян, така че е все тая.
Започваме от някакъв бар, баш на главната на София или поне до нея, където водата е по-скъпа от бирата. Затова караме само на бира. Светла и ретро. Англичанинът нещо мрънка за тъмна бира. Но ние сме България, бейби, тука всички пият светла бира и гледат да е ретро, сори. Много мразя чужденците, като започнат да ми се надуват с техните питиета. Разбрахме бе, пич, ходи си в Ирландия, като не те кефи нещо. Не му го казвам директно естествено, щото не е възпитано. Освен това хората, като ни видят, че сме с англичанин, и ни гледат по-така, изглеждаме по-яки, по-swag, сещаш ли се. Не, че иначе не сме, ама сега повече.
В бара се бутаме на една малка маса, щото не сме имали резервация. Кой прави резервации в днешно време бе, човек? Тоя град вече няма никакъв нощен живот, никаква свобода, никаква енергия. Пълен е със старчоци и някакви досадници. На масата до нас седят някакви пенсии на по 30 и нещо. Викат си и пият вино, много са изискани, няма що. Ние ги гледаме с презрение. Те празнуват раждането на бебе или по-лошото – кръщене! Егати загубеняците. Животът приключва на 30, сериозна съм. Има един, по когото си падам, дето навършва 30 тази година, вече се замислям дали да не го разкарам. Ами ако започне да ми говори за бебета и да пие вино?
Пенсионерите на отсрещната маса – голяма и широка, продължават да са шумни и да се бутат. Едната жена ме блъска и аз си разливам част от бирата. Решавам да се заям, щото съм в такова насторение, таман ще ми се вдигне градусът. Ама Ники ме изпреварва и нещо й се извинява, мазни й се. Егати човека, човече. Нещо й е хвърлил око на тая дъртофелница, усещам го. Ама иначе се кълне във вярност на моята приятелка. Мъжете са нещастници, това е. Само като му гледам мазното лице и съм готова да се откажа от тях. Вместо това обаче поглеждам кисело и предлагам да се изнасяме бързо. Цялата съм в бира, егати. Освен това в тоя бар пускат някаква много тъпа музика. Друго си е да слушаш някакъв модерен суинг или дори рок. Ех, едно време каква музика се е правела, а сега – само тъпотии, братле. Сериозно, кой иска да слуша Ед Шийрън или някакви други умрели хипстъри!? Друго си е ретрото, ама айде да не задълбавам, че споровете за музика най ги обичам. По това си подбирам хората – ако слушаш скапана, модерна поп музика, значи можеш да се скриеш.
Значи замотваме се, но в крайна сметка тръгваме към градинката пред Народния. ‘Щото е най-близо да Терминала, където смятаме да се доразцепим. Ама има още време. Затова пред Народния с бирите, супер ни е. Чатя си с моя човек, оня 30-годишния, да дойде при нас. Правя му се на интересна, естествено. Да не си помисли, че имам някакви чувства, горкият, че докато се усетя и ще съм в сериозна връзка, ще му пера чорапите и ще му готвя мусака. Не, че мога да готвя, ама сигурно ще ме накара да се науча. А-а-а-а, не мерси. Аз съм свободна птица, освен това съм вегетарианка и предпочитам да си осиновя куче сама, а не в двойка с някого. Кучетата са новото секси. Знаеш ли колко снимки имам с моето в Instagram-a и всичките са лайкнати над 20 пъти.
Вече сме в градинката на Народния. Тоя англичанинът е толкова пиян, че не знае къде се намира. Дрънка нещо, ама то не е на английски, иначе щях да го разбера. Тия чужденците грам не могат да пият, иначе са готини. Аз съм се зарекла, че български мъж не ща. Много са ми селски, братче. Никакво чувство за музика, за стил, за нищо. И жената все я третират като своя собственост. Не ща да бъде нечия домакиня, егати. Като майка ми. Пффффф… Не, че съм феминистка, ама Дженифър Лорънс има право понякога – не може жените да се бъхтят за всичко и да им се плаща по-малко. Другите също вече са пияни. Е, т’ва му е другият проблем на българския мъж – не може да държи на пиене, егати. К’ъв е тоя мъж, бе! Аз мога да изпия повече и пак да съм готина. Мога да говоря за Пруст на десет бири и да ти цитирам Оруел. Пълни мухльовци. Ники говори нещо за оня дъртата от бара, Ади се скапва съответно. Пълен кретен. Оня, 30-годишния, не ми отговаря. Прочел си е съобщението преди 10 минути, така пише в месинджъра и не казва нищо. Отсвирва ли ме тоя, бе!? Ми, хубаво. Аре, чао! Не ме интересуваш. И без това, докато се усетя и ще е станал на 31 и оттам нататък пътят е само надолу. Събуждаш се една сутрин и ей ти я еректилната дисфункция. Не, мерси. Тоя живот не е за мен.
Освен това е петък вечер – най-яката вечер, а ние ще се разцепим, бейби.
Организирам женски кръг с момичетата и веднага давам тон да тръгваме към Терминала. Мъжете да си правят каквото си искат. Ама и те тръгват. Накрая на деня всичките са такива – влачат ти се по гъза.
Пред Терминала сме и се оказва, че тия нещо са затегнали мерките за сигурност. Искат ни лични карти. Ани не си носела нейната. Оффффф… Първо, на кого му е нужна лична карта в днешно време, всичко го има във фейса. Влез и виж, че не е на 18, тъпако! Както и да е. Тия нещо ни се заяждат, ама ние правим мили очи, нали сме и с англичанина и момчетата, накрая взимат, че ни пускат. Успяваме да хванем последните минути на промоцията, иначе входът е 3 лева. Как ли няма да дам 3 лева, за да им вляза в тъпото заведение.
Влизаме и веднага отиваме на джагите, докато мястото се напълни и започнат да пускат яката музика. Ади пък, нали се прави на интересна, веднага отива на дансинга и си денси сама. Много е луда, милата. И тъпичка. Смята, че така ще впечатли Ники. Нищо не разбира от мъже обаче.
Терминала се пълни бързо, ама ние сме се залепили за едната джага и не пускаме. Някаква групичка от момичета ни гледат злобно, но такъв е животът, ние сме си първи. Ади денси, англичанинът влачи некви бири и той отива да денси. Май й е хвърлил око. Да се взимат, егати, ще си намеря друг чужденец. То пък тоя да не е последният мъж на света! Поглеждам си телефона често, в случай че оня, 30-годишният, ми отговори, ще изчакам 10-15 минути да му кажа къде сме. Да заповяда. Макар че се чудя да не изглежда като дъртак сред групата ни.
Изведнъж в заведението виждам някакви външи елементи. Изглеждат като пенсионери. Ужас. Носят ризки, дантелени рокли и се поклащат тъпашки на единия бар. Поръчват си уиски. Добре, бееее… Ама заведението е пълно с моите хора. Тия стоят като изтукани. Решавам да покажа и на Ади, и на англичанина, и на тия дъртаци, как се танцува. Пуснали са някакъв ремикс на Eurythmix – е това е хубава музика. Модерна, ама ретро. Денся си, някакви хора се бутат отстрани и изведнъж хоп! Някакъв ме хваща за задника! Не се бъзикам, за задника, братче. Обръщам се, той се оказва някакъв хубав. Затова решавам да не му крещя много. Иска ми фейсбука. Ще си помисля дали да ти го дам. Изведнъж, докато нещо се занимавам с тоя, виждам бившия ми. Егати! С някаква компания е. Май не ме е видял. Как може да не ме види! Затова се раздавам повече на дансинга, да го хване яд. Не, че той ме е зарязал. Беше по взаимно съгласие.
Изведнъж се усещам – какво прави той тук? Щото той е от Перник принципно. Само да не е дошъл, заради мен да се събираме. Тая петък вечер съм свободна птица, нищо друго не ме интересува. Преди Перник ме кефеше, ама вече не толкова. Друго си е да отидеш до Бургас или Пловдив – не са пренаселени като тъпата София, а са мега яките градове.
Изведнъж той ме забелязва и само ми маха. Верно ли, бе! Само помахване ли заслужавам? Верно, не съм му прала чорапите, ама все пак. Правя се, че не ми пука. Танцувам си, играя джаги – щото съм много добра, пия седма бира и докато се усетя нощта е почти свършила. Оня, дето ми искаше фейсбука е изчезнал. Решавам, че не мога да чакам повече и отивам при бившия. Перник, не Перник, това е. Изведнъж го виждам на бара с неква кифла. Такава една наточена, чак с токчета. Пфффф… Изглежда дърта и смотана. Носи дантелена рокля.
Свършваме в пет сутринта отново в градинката пред Народния. Ади е забила тоя англичанина, другите са мъртъвци, почти. Ники изглежда като предрусал със Star Wars, човече. Говори за някакъв космос. Даже не искам да го слушам. Всички са по двойки, само аз съм сама. Замислям се за секунда дали да не се прежаля за Ники, ама после се отмятам. Най-малкото, мразя Star Wars. Поглеждам си телефона за последно. Оня кретен, 30-годишният, е бил онлайн преди 3 часа и не ми е писал. Сигурно си е прекарал вечерта гледайки порно на компа. Кретен. Ама това ще му остане вече – порно и пица вкъщи. Нищо в сравнение с моята вечер. Верно е, не най-бляскавата, но пък ще има още много петъци.
