Смелият пример на Тим Кук

Шефът на „Аpple“ Тим Кук разкри, че е хомосексуален. Постъпката му е особена смела, защото повечето топмениджъри парадират със своята хетеросексуалност, без значение, дали е истинска или мнима, коментира Арнд Рикман за Дойче веле.

От години насам беше публична тайна онова, което сега вече е факт: шефът на концерна „Аpple“ Тим Кук обяви, че е хомосексуален. Признанието си той направи в авторска статия за американското списание „Businessweek“. Там той каза, че никога не е крил сексуалната си ориентация, но пък и не е правил публични изявления по този повод. Сегашното му изявление си поставяло за цел стъпка по стъпка да проправи пътя към един по-справедлив свят. И това била неговата малка стъпка напред …

Това, че шефът на един концерн е хомосексуален, всъщност не би трябвало да се възприема като обществена сензация. И въпреки това признанието на Кук намери място сред водещите новини на световните медии. Причината: 53-годишният шеф на „Аpple“ е един от малкото ръководители на големи световни компании, които са имали куража да признаят публично хомосексуалната си ориентация. В Германия, например, почти няма подобни случаи.

Едно от изключенията е Харалд Крист. Той придоби известност през 2009 година покрай участието си в предизборния екип на кандидата на социалдемократите за канцлер Франк-Валтер Щайнмайер. Тогава Крист беше спряган и като евентуален министър на икономиката. 42-годишният днес Крист още тогава не криеше сексуалната си ориентация – факт, който изглежда не е навредил на кариерата му. От началото на 2013 година той е в управителния съвет на Пощенска банка. Самият Крист твърди, че в мениджърските среди на Германия има много хомосексуални /от статистическа гледна точка би било цяло чудо, ако това не беше така/, само че въпросните мениджъри предпочитали да крият този факт и полагали огромни усилия, за да го опазят в тайна.

„Стъкленият похлупак“ на йерархията

Защо тези хора крият истината? При това те пилеят огромна енергия, която биха могли да инвестират в по-смислени професионални и житейски цели. Този въпрос би следвало да се отправи не само към хората от ръководните етажи на компаниите, но и към всички, които са по-ниско в служебните йерархии. Фирмите би трябвало и сами да са заинтересовани от това, техните служители, и най-вече ръководните им кадри, свободно да могат да афишират своята хомосексуална ориентация – така както хетеросексуалните мъже обичат да парадират с красивите си съпруги по приеми.

Очевидно е обаче, че в редица фирми съществува масивна съпротива срещу издигането на хора, които не са подчертано хетеросексуални. Много жени на ръководни постове, без значение от сексуалната им ориентация, на практика стават жертва на сходна дискриминация: и те, както и повечето хомосексуални мъже, се сблъскват с една невидима стена в йерархията, която им пречи да прогресират. Изкачването им нагоре е възможно само до определено ниво, след което – на пръв поглед напълно необяснимо – то внезапно спира.

Очакват се последователи

За да се промени нещо в предимно „мъжкия“ и явно силно хомофобски свят на фирмените управления, са нужни примери като този на Тим Кук. С неговото признание на практика се обезсилва аргументът, който досега отпращаше редица млади и талантливи мениджъри на задни позиции в йерархията само заради „различната“ им сексуална ориентация. И още нещо: във фирми, проявяващи толерантност спрямо сексуалната ориентация на служителите, би следвало и жените по-лесно да намират път към шефските етажи, без да остават под „стъкления похлупак“ на йерархията.

В този смисъл постъпката на Тим Кук може да разтвори широко вратата и за други смели последователи, които да не се страхуват от последствията. Защото който е стигнал до самия връх на фирмената стълбица, както шефът на „Аpple“, няма какво да губи: та нали е на върха! Още повече, че хората като него имат много важен принос за създаването на нови обществени тенденции. Пример в това отношение е ангажиментът на „Аpple“ за служителите с малцинствен произход. В цитираната вече публикация за „Businessweek“ Кук признава, че „не всички са имали неговия късмет в кариерата“. Той, разбира се, е прав. Но по-важното в случая е, че с публичното си признание, шефът на „Apple“ помогна за това „стъкленият похлупак“ да започне да се пропуква.