Синдромът на бой бандите

Бой бандите са един изключително специален организъм, в който всеки член, колкото и незначителен да ни се струва, има строго определено място и веднъж нарушиш ли тази флора, краят е неизбежен и връщане назад няма.

Зейн Малик, доскоро член на най-известната бой банда в момента – One Direction обяви, че си тръгва от групата, а като причина изтъкна стреса от успеха. Най-лошото е, че го направи в средата на турне. Най-доброто – тръгна си в перфектния момент, в който се разразяваше сексскандал с негово участие, след който имаше шанс Зейн да остане без годеницата си Пери. Но, както „Да разлаем кучетата” ни е научил, за да потушиш един скандал, особено ако в него е замесен секс, то трябва да създадеш друг, много по-голям. Там те използваха фалшива война, тук – Зейн си тръгна. За добро или за лошо. Може разбира се, двете неща изобщо да не са свързани.

Организмът на една бой банда обаче, остава неизбежно нарушен. И това си личи. Не само по размазания грим по лицата на хилядите фенки с постове или плакати: „Спри, не си отивай” или нещо от сорта. В последните години светът стана свидетел на толкова създавания и разпадания на бой банди и на толкова пропели техни бивши членове, че денят няма да ни стигне да изброим всички… В един сериал се казва: „Тези, които игнорират миналото, са обречени да го повтарят, докато тези, които постоянно мислят за миналото, не обичат нищо повече от това да го повтарят отново и отново.” Случаят с бой бандите е точно такъв. Когато краят наближи, те неизбежно минават през фазите на смъртта на една банда. Но ако първите, според Боб Фоси, са: Гняв, отрицание, пазарлък, депресия и примирение, то тези с бой бандите са почти същите, но не точно.

Като започнем още от Beatles, (ако изобщо приемем, че Beatles са бой банда на първо време, но те са били точно това за времето си, нали) които се разпадат на парчета, след като Джон Ленън решава да си тръгне и минем през всички онези британски и американски банди, които се бяха пръкнали, след като Backstreet boys станаха звезди, ще разберем, че независимо от всичко, миналото свързано с модела на бой бандите е обречен да се повтаря. Даже няма да пропусна и ще спомена Guns N’Roses, които никога няма да бъдат това, което бяха след напускането на Axl Rose, независимо колко нови вокалисти си намерят и колко пъти си сменят името…

Така казано, ако приемем, че бой бандата е един вид много специфично, често срещано, но рядко с дълга продължителност явление, тогава то има неизбежни фази, през които преминава, по пример на петте фази на смъртта, когато сянката на раздялата започне да тегне над него. Какви биха били те…

Основаване – моментът, в който от хора, които обичат да носят тесни дрехи и да имат еднакви прически, се превръщат в едно голямо цяло, в едно име, в едно нещо, което другите хора да видят, чуят и евентуално харесат… Тази фаза като цяло е доста лесна, стига да се намери продуцент, който да вярва, че тесните панталони и танците в синхрон могат да бъдат продадени. New Kids on The Block поставиха началото. Take That показаха, че можеш да започнеш отново и като минеш 40 години и отново да изглеждаш як. В случая обаче, Take That са некоректен пример, тъй като те вече са нещо много по-различно от обикновена бой банда… One Direction пък станаха първия музикален глобален успешен проект излязъл от реалити шоу – те започват своята кариера като един от финалистите на седми сезон на британския X Factor, което ги направи вторият най-успешен акт от такова шоу, след Леона Луис, която пък е единственият участник от музикалното реалити с цели три номинации за „Грами”.

Успех – той е неизбежен след първата фаза. Успехът се има обаче две подразделения – глобален или локален. В повечето случаи, когато той попада в първото подразделение, тоест глобален, неизбежно се стига до фаза номер 3.

Тежестта на славата – винаги има някой от членовете, който не може да я понесе. В повечето случаи това е членът, който създава най-много проблеми – той или пие, или е гей, или и двете, или изневерява, взима наркотици, чука фенки… Което и да е от тези неща, той твърди, че те са вследствие именно на тежката корона на славата. Всички тези фенки, хейт, любов и смесени ревюто по медиите… Което води до фаза номер 4.

Напускането и плачещите фенки – тези двете са неразривно свързани, тъй като едното идва секунди след другото. Когато Роби напуска Take That жените плачат по улиците и си късат блузите. Когато Джъстин се махна от N Sync, жените в Германия и голяма част от Европа бяха като посърнали. Тази година, когато Зейн си тръгна неочаквано от One Direction, Twitter избухна и дори задникът на Ким Кардашиян изглеждаше като лош ПР, който просто е накарал разни хора да кликат върху линковете. Зейн взриви интернет, разплака жените по света, както и няколко мъже и продължава да го прави и сега, близо пет дни след пускането на бомбата.

Соло кариерата на напусналия член и разпадането – петата фаза на смъртта на една бой банда неизбежно идва, когато напусналият член (заради тежестта на светската корона, заради пиене, заради караници) започне своя собствена кариера. Понякога, всъщност в повечето случаи, нещата не се получават особено добре за тръгналия си, но историята познава минимум 2-3 случая, в които това е било вярното решение – Роби Уилямс и Джъстин Тимбърлейк. Разбира се, има бой банди (и няколко гърл банди), които се опитват да продължат нататък и след като важният пети елемент вече е вън от картинката. Много често това не се получава. Take That се разпадат няколко години след като Роби ги оставя, N sync го правят паралелно с напускането на Джъстин, Spice girls издават само един албум след махането на Гери… Историята познава само един що-годе приличен пример – Boyzone направиха кратко завръщане след смъртта на петия им член – Стивън през 2009-та.

В този ред на мисли, това най-вероятно е краят на One Direction, които бяха започвали да поизтупват праха от славата на бой бандите и да връщат интереса към този позабравен феномен от 90-те. Как иначе бихме си обяснили пръкването на толкова много двойници на Хари Стайлс из Англия и в реалити шоутата!? Но такъв е животът. Феноменът „бой банда” винаги ще съществува и колкото и да е жалко, винаги ще повтаря едни и същи фази и етапи. Като един Сизиф затворен в подземното царство. Надеждата ми обаче крепят Take That. Но както казах в началото – те са абсолютно различна бира…

А ето тук може да видите видео на реакция на феновете на One Direction след новината за напускането на Зейн: