Майката е дъщеря на известен унгарски архитект и живее от дълги години в България. Бащата, Жорж, е наполовина българин и работи като аташе във френското посолство в София. Семейството е част от висшето българско общество на следвоенна България. Силви израства заобиколена от любов. Годината е 1944, България. В селото близо до София, Искрец, се ражда дъщерята на Жорж и Илона Вартан, Силви.
Комунистическият режим обаче кара семейство Вартан да емигрира във Франция. Това се случва през 1952 г. Малко преди това обаче бъдещата икона на френската музика вече знае каква иска да бъде – режисьорът Дако Даковски я избира за епизодична роля в своята екранизация на „Под игото“ и тя знае, че иска да бъде пред камерата. След като семейството се мести в Париж, смелата, дръзка и луда Силви започва своето пътешествие, докато не се превръща в една от вечните френски певици, символ на музиката от 60-те и 70-те, най-яркото момиче „йе-йе“ (стил в музиката идващ от Франция).
Силви Вартан е от личностите, с които народът ни не просто може, а е длъжен да се гордее. Тя е Рудолф Нуреев на България. Руснакът, който мечтае да стане известен балетист, но родината му не му позволява да постигне желания успех. По същия начин България е тясна за чудовищния талант на певицата и тя получава успех първо и предимно във Франция.
Започва кариерата си в началото на 60-те години, когато още няма двайсет. Веднага е забелязана от публиката. Скоро след първата й поява по телевизията се запознава с певецът и музикант Джони Холидей и двамата започват да работят заедно. Връзката бързо преминава в лична и двамата се женят през 1965 г. Двамата заедно се изкачват на върха на славата. Пеят в зала Олимпия в Париж, правят невиждани фурори в Palais des congrès de Paris (зала за концерти в Париж). Публиката ги обиква, появяват се по телевизията непрекъснато.
През 60-те тя е млада, енергична, руса, убийствено секси, която на всичкото отгоре пее безупречно. Тя е една от първите изпълнителки, която започва да танцува в клиповете към песните си. Със своя момичешки вид, танци и пеене пленява всички. Това е времето на възхода на „йе-йе“ стила. Това е стил в поп музиката, който възниква в началото на 60-те и негови типични представители са Бийтълс, а във Франция Серж Генсбур, Франсоаз Арди и Франс Гал. Момичетата от този стил са млади, наивни на вид, но примамващо хубави. Пеят за любов, за авантюри, загатват деликатно силното си желание да съзреят по-бързо, но същевременно остават труднодостъпни, само най-добрите момчета могат да ги имат. Обличат се с къси поли и понякога дълги ботуши, носят момичешки прически и живеят за удоволствието.
В този период тя създава най-известните си песни – La plus belle pour aller danser (1962), Tous mes copains (1962), Si je chante (1963), Le Loco-Motion (1962), Cette lettre-lа. След време ще създаде хитове като Nicolas, Comme un garçon и прекрасната L’amour c’est comme une cigarette. Работи активно през целия си живот. Остава женена за Джони Холидей до 1980 г. От този брак, през 1966 г., се ражда Дейвид Холидей. Джно и Силви са звездната двойка на Франция и медиите ги преследват на всяка крачка.
Мотото е едно единствено и то важи за целия й живот: Carpe diem – Улови мига.
Живее в България в продължение само на 7 години. Седем години, които оставят отпечатък завинаги и тя се завръща в България през 1990 г. Споменът за първите години се превръща в любов към родното й място. Майка й е човекът, на когото посвещава автобиографичната си книга „Мама…“, която излезе у нас в края на миналата година. Тя е жената, от която научава как да бъде успешна майка и жена. Илона Вартан остава най-близкият й човек.
Днес Силви Вартан става на 73 години. Вече 73 години звездата на певицата, актриса и писател, родена в България и изпълнила едни от емблематичните френски хитове на миналия век продължава да свети в пълния си блясък. Живее така както винаги, на пълни обороти, между Париж, Лос Анжелис и София – градовете, които обожава, а последният, който е началото на дългия й и богат път.
Честит рожден ден, Силви! Бъди винаги la plus belle pour aller danser! (от фр. най-хубавата, за да отида да танцувам)