Швейцария се чуди дали иска чужденци

Откакто български и румънски роми прииждат към Германия, в Европа се заговори за миграция по бедност. Проблемът на Швейцария е по-луксозен, защото приема предимно квалифицирани чужденци. Въпреки това някои са недоволни, пише Дойче веле.

Препълнени влакове, задръстени пътища, високи наеми, престъпност – някои смятат, че за всичко това са виновни именно чужденците. Дясноконсервативната Швейцарска народна партия наложи провеждането на референдум срещу масовия приток на чужденци. Допитването ще се проведе в началото на февруари.

Позицията на партията не е нова. От години насам лидерът ѝ Кристоф Блохер тръби все едно и също пред осемте милиона швейцарци: „Недостиг на работни места, недостиг на жилища, дъмпинг на заплати, проблеми в училищата и болниците – просто нямаме сили да поемаме повече чужди проблеми. Би трябвало да можем сами да регулираме политиката си спрямо чужденците“, обявява той.

Народната партия, която разполага с 30 процента одобрение, де факто настоява за следното: край на свободата на придвижване, договорена с ЕС преди повече от десет години. Това означава и край на свободния избор на местоживеене и месторабота в рамките на Европа.

„Имаме твърде много имигранти“

Дясноконсервативната партия иска отново да бъдат въведени контингенти, т.е. всяка година да се определя конкретен брой чужденци, които да бъдат допускани в страната, и то така, че да не се надхвърля нивото от 80 000 души, колкото са били миналата година. Председателят на Швейцарската народна партия Тони Брунер казва: „Имаме твърде много имигранти. С нашата инициатива искаме да върнем на Швейцария правото сама да налага ограничения“.

Не всички обаче са на това мнение. Позицията на швейцарския икономически съюз „Economie Suisse“ е, че Швейцария се нуждае от имигрантите – поради липсата на специалисти в определени браншове и поради застаряването на обществото. Европейците, които идват, са високо квалифицирани и са крайно необходими. В крайна сметка не е случайно, че безработицата в Швейцария е едва три процента. Дори близкият до Швейцарската народна партия шеф на Селскостопанския съюз Маркус Ритер не препоръчва Швейцария отново да се „затвори“. „При това положение може да се окаже, че не ни достига работната ръка, от която имаме нужда, за да свършим работата по полето“, казва той.

В строителството на Швейцария по правило се трудят много чужденци, същото се отнася обаче и до високите технологии, фармацевтичната промишленост и здравеопазването, в които са ангажирани голям брой граждани на Германия, Португалия и Италия. Какво ще стане, ако притокът на чужденци секне? Криста Марквалдер от Либералната партия заявява: „Това би било катастрофа за Швейцария както в политически, така и в икономически план. А и ще загубим достъпа си до европейския вътрешен пазар, който е най-важният ни търговски партньор. Затова подобна инициатива никога не би могла да бъде в полза на Швейцария“.

ЕС не е склонен на компромиси

Действително – Европейският съюз вече отправи заплахата, че ще прекрати всички двустранни договори с Швейцария, ако тя ограничи свободата на придвижването. Това означава, че инициативата на Швейцарската народна партия крие реални рискове за страната. Засега е доста трудно да се предвиди как ще гласуват швейцарците на 9 февруари. Много ще зависи от това доколко агресивна ще бъде агитацията преди референдума и какви емоции ще бъдат разпалени. Но едно е ясно: Европейският съюз ще блокира достъпа на Швейцария до общия си пазар, ако тя не се придържа към свободата на придвижването. В крайна сметка този принцип е сред основните достижения на европейското единение и никой в ЕС няма намерение да се отказва от него.