До средата на 21 в. Луната ще стане своего рода седмият континент на Земята, предсказват експерти. На спътника ще бъдат овладени отделни райони, ще се строят бази. Не е изключено там да се сблъскат икономическите интереси на различни страни.
Част от научната общност бележи паралел между шелфа на Арктика и Луната, смятайки, че там също ще се разгърне конкурентна борба. Различни страни ще се стремят да овладеят районите около нейните полюси, където са най-добрите места за построяване на бази за живеене. Тъкмо на полюсите е открито голямо количество лед, от който може да се получи кислород за космонавтите, питейна вода и водород, тоест ракетно гориво.
Освен това, спътникът е богат на ресурси, в това число и редки метали. Близо до базите може да се уреди добивът им. Извличането на метали от почвата на Луната и транспортирането му на Земята сега би било непосилно скъпо. Но след известно време, когато запасите им на Земята приближат своя край, няма да може да се намери алтернатива на Луната. И конкуренцията в тази сфера изглежда неизбежна.
Договорът за космоса от 1967 г. провъзгласява Луната за достояние на цялото човечество. Там може да се наеме парче, но това няма да има никакви юридически основания. А поставянето на спътника на Земята на знаме от астронавтите и междупланетните станции е чисто символична. Така че да се сравнява Луната с Арктика не е съвсем коректно, Луната е преди всичко кладенец на научни знания, той трябва да се разработва съвместно, убеден е астрономът Вячеслав Родин:
– Разбира се, ще има международно коопериране. Но засега не се преследват никакви икономически цели. Докато не се изясни какво ще е търговски изгодно, ще има общо научно сътрудничество. Учените не могат да не общуват помежду си, да не споделят идеи. Така че на Земята има общ отбор за изследване на Луната.
Що се отнася до търговците, на тях по принцип би могло да им бъде разрешено да разработват лунните ресурси, допускат експерти. Места на полюсите на Луната ще има за всички. Но вероятно за търговска дейност на нашия спътник ще се наложи да се създадат международни правни норми. А самият Договор за космоса не е нужно да се коригира. Той е ратифициран от повечето членове на международната общност. Още повече, че има страни, които не са подписали документа или са се присъединили без подпис и ратификация, като Китай и КНДР. Доколко агресивно ще се държат тези страни на „седмия континент”, е трудно да се прогнозира.