Северозападна България – едно неоценено съкровище
Да откриваш нови места в собствената си държава, места, които дори ние, българите, не оценяваме, е една от най-прекрасните възможности, които ни се предлагат всеки ден. В края на август, благодарение на WWF Bulgaria, имах удоволствието да стана част от двудневна инициатива, с цел популяризирането на един не толкова посещаван български регион – Северозападният.
За съжаление, той се води за една от най-бедните части на Европейския съюз, а тук “местните” често го назовават с прякора „Северозападнал регион“. Но за мен това далеч не е така. Хората сме странни птици, толкова сме се роботизирали и „модернизирали“, че сме забравили истинското значение на думата богатство. Да притежаваш тези дадености, които имаме тук, в България, е несравнимо и е хубаво да обикаляме и опознаваме, защото само така ще разберем откъде сме тръгнали и какво притежаваме.
Магията на Северозападна България е в неопетнеността и чистият въздух, почвите, водите, уникалното природно разнообразие, които притежава това райско кътче са само част от богатствата му. Те крият в себе си несравнимия потенциал да съживят този регион.
Прекрасно е, че хората, които са жители на тази част от България, са застанали зад смелата мисия да създадат и предложат качествен алтернативен туризъм чрез това, което им предоставя регионът. Ето защо и днес ще ви разкажа малко повече за забележителностите тук, за това къде може да отидете и какво може да правите. Ако сте любопитни да разберете повече, четете по-надолу.
Така и започва нашата авантюра в Северозападналазапазена България!
Рано сутринта тръгваме от София към едно от най-магическите места в България – Искърското дефиле. Там се крие място с история, място, което би породило носталгия към родината и към историята ни – мястото, където Дядо Йоцо е посрещал и изпращал влаковете. То отваря широка панорамна гледка към зашеметяващата природа на Стара планина, описана в произведенията на Иван Вазов.
Всеки, който се докосне до тази гледка, ще изпита една неописуема емоция. На място има поставен монумент на самия дядо Йоцо, гледащ към влаковите релси. Също така има красива и много добре поддържана градина с голяма беседка. А за по-гладните мястото има на разположение махана, където може да обядвате или вечеряте традиционни български ястия.
В непосредствена близост е разположен парк, в който да се насладите на приятна разходка и да разгледате колекция от животни, изработени от дърво. Това е едно нестандартно място, което си заслужава да се посети, защото ще ви дари с моменти и гледки, които няма да може да забравите. По снимките ще разберете точно какво имам предвид.
На няколко метра по-нагоре от историческия комплекс на дядо Йоцо се намира и първата спирка за еко туризъм – Младежки еко лагер в село Очин дол.
Полезна информация:
Може да стигнете до забележителностите и лагера с кола – на 60км от София, посока Враца през Искърското дефиле или с влак: ж.п. гара Левище, след което пеша 4 км. по асфалт или 2 км. по пътека;
Лагерът разполага с 32 спални места, както следва: 1 стая с 2 легла, 1 стая с 4 легла, 3 стаи с 6 легла и 1 стая с 8 легла. Всички стаи са със собствен санитарен възел;
Нощувката в базата е 10.00 лв. на човек, включена е и туристическа такса;
Панорамната площадка на дядо Йоцо си заслужава и няма да съжалявате нито една секунда, прекарана там;
След доброто начало на програмата се насочихме към природозащитния център Натура във Враца.
Центърът ни предостави актуална и интересна информация за Природен парк „Врачански Балкан“.
Продължихме на север след Враца и следващата ни точка бе село Превала. Там усладихме живота и мислите си, благодарение на гостоприемното посрещане на сладкарския цех и магазин „Синевка“. Имахме удоволствието да опитаме автентични сладка по стара рецепта, както и разбрахме подробно какъв е начинът, по който се приготвя едно сладко.
Така и приключи първият ни ден. Настанихме се в хотел „Кипровец“ в Чипровци. Намира се в центъра на града, разполага с вкусен ресторант, а стаите са светли и компактни.
През втория ден посетихме една от новооткритите атракции в региона – пещера Венеца.
Тя е отворена за туристи в последните 2-3 години и от тогава е предпочитана дестинация за повече пътешественици.
Намира се до село Орешец, Видинско. Пещерата се смята за най-красивата в България поради факта, че притежава уникални за България галерии, с богато разнообразие от пещерни образувания. Също така пещерата притежава единствената по рода си инсталация на художествено осветление, което допринася за едно приказно преживяване.
Полезна информация :
Изградена е 400 м туристическа пътека, паркинг и нов информационен пункт до входа на природната забележителност;
За разглеждането на пещерата „Венеца“ е нужен около 1 час;
Цени:
възрастни – 6,00 лв.;
пенсионери – 4,00 лв.;
ученици – 3,00 лв.
За група (с удостоверяващ списък):
възрастни – 4,80 лв.;
пенсионери – 3,00 лв.;
ученици – 2,00
Беседа – 6,00 лв.
Работно време:
Зима: 9:00-16:00 часа;
По коледните и новогодишни празници пещерата ще приема посетители с предварителна заявка.
Телефони за контакти: 0884 572 372; email – pr@venetsa.org.;
Лято:
9:00-18:00 часа
Почивен ден: Понеделник
Служителите имат по 1 час обедна почивка. Последната група влиза час преди края на работния ден;
Накрая, след подземното ни приключение, се насочихме към едни красиви и широки планински полета, които напомнят на Алпите. Там, между зелените площи, се крие ферма „Реплянка“, където несъмнено обитават едни от най-щастливите овце. Фермата предлага невероятно овче сирене, както и кисело мляко.
Полезна информация :
Намира се на входа на село Репляна;
Продуктите се предлагат сезонно като най-рано май месец, а краят е към август/септември;
За контакти може да се свържете с Димитър Иванов, собственик и работник във фермата;
Контакти: +359889506223;
Може да се ходи и на място, да се дегустират самите продукти, както и да си направите едно селфи с щастливите овце;
За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.
На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/
