shareit

Сега всичко зависи от Кастро

| от |

Куба получава кредит на доверие от президента Барак Обама, пише Дойче веле. А кубинският лидер Раул Кастро би могъл да му помогне много, с което ще помогне най-вече на самия себе си, твърди Ута Тоферн в коментара си.

Отдавна вече няма някакво основание Куба да бъде в списъка на терористичните държави. И ако американското правителство и Конгресът следват последователно собствените си правила, трябва да извадят Куба от списъка на терористичните държави. Да характеризираш една съседна страна като помощник на терористи само от идеологически съображения и без каквито и да било доказателства за терористична дейност или подкрепа за тероризма е под достойнството на всяка демократична държава от 21 век. Има нещо смущаващо в подобно поведение, причините за което президентът Обама формулира прецизно в аргументацията на решението си за Куба: в случая изобщо не става дума за това, дали една държава използва авторитарни или репресивни методи срещу собственото си население, обясни Обама. Защото ако това е критерият, то тогава доста държави – от Саудитска Арабия до Китай – биха попаднали в списъка на терористичните държави.

Изолацията на Куба не постигна нищо

Вярно е, че Куба все още е отявлена „диктатура на пролетариата“. Опозицията в страната се преследва, а свободното мнение е чужда дума в речника на управляващите. В идеологическо отношение САЩ и Куба са отдалечени на светлинни години един от друг, което трябвало обаче да си остане така, по думите на кубинския президент Кастро. Въпреки това американският президент действа правилно. Реално погледнато, десетилетната изолация и дискриминиране на Куба не донесоха нищо. Сближаването обаче подобрява накърнения имидж на САЩ в цяла Латинска Америка и, освен това, разкрива нови икономически перспективи.

Идеологически погледнато, промяната в американския курс също е правилна стъпка. Функциониращата демокрация се познава и по това, че правителствата спазват демократичните закони, гражданите имат равни права, а във външната политика правителството не използва двойни стандарти. Това, разбира се, е висш идеал, който далеч не е постигнат нито в САЩ, нито в Европа. Но демокрациите продължават да се борят за него, понякога и чрез болезнени обществени сблъсъци. Сега Обама налага нова единица-мярка, която за много американци е трудна за възприемане. Въпреки това той ще се наложи. Съпротивата в Конгреса, която не е само от страна на опозицията, в случая ще доведе само до отлагане, защото и подкрепата за Обама по този въпрос също не е еднопартийна.

САЩ си възвръщат доверието

Този процес естествено налага нови мащаби и в Куба, както и в другите латиноамерикански страни. Не е ясно дали принципът „Промяна чрез сближаване“, който беше твърде оспорван в Западна Германия по време на разделението, ще проработи и в Куба. Особено като се има предвид, че политиката на сближаване навремето беше съпроводена от безкомпромисна надпревара във въоръжаването. Не всички държави от бившия Източен блок днес са свободни. Страни като Русия и Китай са нагледен пример, че политическото и икономическо сближаване не води автоматично до плурализъм и спазване на човешките права. Всяка стъпка по пътя на сближаването с Куба връща доверието у САЩ.

С това Хавана получава сега кредит на доверие. Никой, разбира се, не очаква, че заради това сега Раул Кастро ще тръгне да променя системата. Ако обаче той не иска да проиграе този кредит на доверие, той не бива да оставя само на хартия такива демократични ценности като спазването на човешките права и свободата на мненията. Защото най-важното за Куба решение – за отмяна на икономическото ембарго – все още не е взето. То ще бъде гласувано по друго време и от други мнозинства в американския Конгрес. В този смисъл Раул Кастро би могъл да помогне много на американския президент Обама, за да помогне в крайна сметка и на самия себе си.

 
 
Коментарите са изключени за Сега всичко зависи от Кастро