САЩ трябва да се намесят в Македония

Джовалин Шкуртай, Албанската академия на науките

В скорошната си книга „Разнищването: големите надежди и пропуснатите възможности в Ирак“, Ема Скай, бивш политически съветник на генерал Рей Одиерно, цитира вицепрезидента Джо Байдън за намеренията на Обама да се оттегли от региона.

Според Скай Байдън заявил: „Виж. Познавам тези хора. Дядо ми беше ирландец и мразеше британците. Това е като на Балканите. Всички те израстват, мразейки се.“

Независимо дали тази аналогия е вярна за Ирак или не, Байдън е бил прав за едно нещо: на Балканите цари дълбока омраза, а последните новини от Македония са само поредното зловещо доказателство.

Близо 14 години след подписването на мирното споразумение в Охрид за примирие между воюващите македонци и албанското малцинство в страната, Македония бързо изпада в дълбока политическа криза. Това може да стане повод за подновяване на етническия конфликт в района.

Кризата може да се разпространи бързо в съседните Сърбия, Косово, Албания и България, с опустошителни последици за целия регион.

Десетките милиарди долари, инвестирани, за да се гарантира стабилността и правната система на Балканите, заедно с безбройните отнети животи, ще отидат на вятъра.

САЩ ще загубят повече, отколкото ще спечелят, ако продължават със своята неангажираност на Балканите.

През 2001 г. Охридското споразумение сложи край на разрастващата етническа война, с обещанието, че македонците ще предоставят повече права на албанското малцинство, което съставлява почти една трета от 2-милионното население на страната. Повечето от тези обещания все още предстои да бъдат изпълнени.

Въпреки милиардите долари помощи за доброто икономическо управление и програмите за развитие, безработицата в Македония остава висока, и е дори по-висока сред албанското население.

Много албанци се чувстват принудени да напуснат страната на предците си и да емигрират, с надежди за по-светло бъдеще.

В резултат на това, етническият екстремизъм нараства главоломно.

Най-малко 22 души, включително 8 полицаи, са загинали през последните няколко дни. Много са задържаните в ареста, предимно етнически албанци.

Македонското правителство твърди, че е „отстранена“ група етнически албанци бунтовници от съседно Косово.

Насилието обаче може да се разпространи и по-нататък. Ръководителят на опозиционната Социалдемократическа партия Зоран Заев твърди, че последните събития са били провокирани и манипулирани от премиера Никола Груевски, с цел да се отклони вниманието от предполагаеми корупционни скандали, в които е въвлечено неговото правителство.

Тази последна криза отново поставя на изпитание лидерството и способностите на ЕС да запази мира и стабилността на Балканите.

Досега първите дипломати на ЕС, НАТО и САЩ призовават за спокойствие и изискват от правителството да разследва напълно последните събития, които доведоха до смъртта на 22 души.

Резултатите до момента не са обнадеждаващи.

Това засилва убеждението на много хора в Македония, че САЩ са единствената страна в света, която може да гарантира мира и стабилността в нашия регион. И все пак, за последните 6 години, приоритетите на външната политика на САЩ са се преориентирали и участието на страната на Балканите и в бившите съветски републики е намаляло.

Това дава добра възможност на Китай и по-важното на Русия да играе далеч по-доминираща роля в „просперитета“ на нашия регион, както всички видяхме напоследък в Украйна.

С продължителните мрачни икономически перспективи и дълбока зависимост от руските енергийни доставки, Европа бавно се поддава на хегемонията на Владимир Путин. Всяка нестабилност в региона може да оправдае руската намеса, за да „защити“ историческия си съюзник на Балканите, Сърбия.

Тенденцията на нарастващ национализъм и нетолерантност може много бързо да се превърне в насилие. Ако това се случи, би довело до военно участие от страна на САЩ.

Вместо това, разумното и рентабилно нещо, което САЩ трябва да направят, е да вземат участие на момента. Страната има много повече да губи, отколкото да спечели от продължаването с нейната неангажираност на Балканите.

Държавният департамент трябва да добави още няколко спирки в обширната програма на Джон Кери. Администрацията на Обама трябва да се увери, че той ще посети региона скоро и ще окаже необходимия натиск върху страните.

Държавният секретар ще намери съюзници в правителствата на Албания и Косово, които са изразили готовност да помогнат за деескалацията на ситуацията. Ние можем само да се надяваме, че македонските власти също са в готовност.

Но за да стигнем до там, имаме нужда от непоколебимостта и помощта на Съединените щати. Да се надяваме, че идва скоро./БГНЕС