Сърбия и игрите на големите сили

За Белград се знае, че много държи на приятелството с Москва, пише Дойче веле. От началото на украинската криза обаче Сърбия стана интересна и за САЩ, а сръбският премиер внезапно заговори за партньорство с “нашите американски приятели”.

Сръбският премиер Александър Вучич, познат като радикален националист, доскоро имаше славата на пламенен поддръжник на Русия и яростен противник на САЩ. Но това явно се променя. Миналата седмица, след тридневна визита в САЩ, Вучич внезапно заговори за партньорство с “нашите американски приятели”.

Посещението в САЩ говори за радикален обрат, защото досега Сърбия имаше славата на “сателит” на Москва. Също както и други страни на Балканите, Сърбия е зависима от руския газ, който преминава по несигурното трасе през Украйна, за да стигне до страната на не особено приятелски цени. Затова в продължение на години управляващите в Сърбия възлагаха големи надежди на проекта “Южен поток”, който трябваше да пренася газ през Черно море и България. Това начинание обаче се провали поради несъвместимостта му с европейските правила. А по-късно Газпром обяви, че през 2019 година ще спре транзитното подаване на газ през Украйна.

“Сбогом, другарю Путин!”

“Сърбия е принудена да търси алтернативи”, казва Милан Чулибрък, главен редактор на белградския седмичник “НИН”. “Една от възможните опции е планираният руски газопровод през Турция – в случай, че той изобщо бъде изграден. Друга възможност е да се създаде връзка към Трансадриатическия газопровод, който ще доставя газ от Азербайджан. А някой ден може би ще се пренася газ и от САЩ”, посочва Чулибрък.

Според премиера Вучич, Сърбия търси пътища за диверсифициране на енергийните източници. Мнозина обаче тълкуват всичко това по-скоро като отвръщане от Русия и ориентиране към САЩ. Най-тиражният вестник “Блиц” написа наскоро на заглавната си страница: “Сбогом, другарю Путин!”.

От Съединените щати Вучич донесе не само нови идеи за алтернативни енергийни доставки. След редица срещи с известни американски политици и водещи бизнесмени той заговори и за повече инвестиции, както и за американска подкрепа по въпроса за европейската интеграция на Сърбия. От над три години насам страната е официален кандидат за членство в ЕС, преговорите за присъединяване обаче още не са започнали, което мнозина наблюдатели тълкуват като един вид санкция заради близките отношения на Белград с Москва.

Независимо от това ново партньорство със САЩ, връзките между сърби и руснаци имат дълга традиция – най-малкото заради общите православни корени. Едно скорошно допитване показва, че над 50% от сръбските граждани виждат Русия в положителна светлина. Москва има освен това славата на “защитничка на сръбско Косово”. Бившата сръбска провинция, която през 2008 година обяви своята независимост, междувременно е призната от много страни в света, но не и от Русия, която има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. От друга страна въздушните удари, нанесени от САЩ през 1999 година, сложиха край на войната в Косово, но в резултат от тях загинаха стотици цивилни граждани, предизвикани бяха и много разрушения.

Междувременно обаче темата Косово не е сред основните в сръбската политика, посочва Желика Минич от неправителствената организация “Европейско движение”. Затова американският “икономически жест” би могъл да промени настроенията в страната. “Емоционалните връзки не са маловажни, но хората са предимно прагматично устроени – те подкрепят онези, които им помагат да оцеляват икономически”, казва Минич.

“In the line of fire”

Познавачите на региона са единодушни, че след избухването на украинската криза Сърбия и Балканите като цяло отново са в полезрението на големите сили. Целият регион е “in the line of fire”, както се изрази американският външен министър Джон Кери през февруари тази година. При това Сърбия заема по-специално място в този регион – не само поради това, че отказа да подкрепи западните санкции срещу Русия, но пък участва в руския военен парад по случай Деня на победата на 9 май, а и поради това, че през тази година Белград е ротационен председател на ОССЕ. Освен това Сърбия се намира в центъра на балканския регион, който според Минич не е за подценяване от геостратегическа гледна точка. “Нито Западът, нито Русия или пък Турция, която също преследва свои интереси в региона, могат да си позволят да занемарят отношенията си със Сърбия. За нас това е потенциално предимство, но пък крие и редица рискове”, коментира Минич.

Вестник “Блиц” написа по този повод, че Сърбия е изложена на огромен натиск от две страни: “Западът казва, че Сърбия има право да поддържа приятелството си с Русия, а руснаците твърдят, че нямали нищо против приема на Сърбия в ЕС. Но нито едните, нито другите казват истината”, написа вестникът. Милан Чулибрък споделя сходни опасения – според него Балканите продължават да са място, на което интересите на т.нар. велики сили се преплитат по крайно непрозрачен начин.

И наистина: политическият покер е в разгара си – непосредствено след визитата му в САЩ, сръбският премиер Вучич получи покана за посещение в Москва, независимо от факта, че външният министър на Русия Сергей Лавров посети Сърбия в средата на май. А в началото на юли в Белград ще пристигне и следващият специален гост: германската канцлерка Ангела Меркел.