ИЗИСКАН ресторант в сърцето на Сао Пауло, икономическата столица на Бразилия. Виночерпецът поднася на своите клиенти бутилка, която държи сякаш повива пеленаче, но сервира виното в пластмасови чашки. В искрящите от чистота тоалетни сифонът на мивките е разглобен и водата от умивалника се стича направо в леген. Над тоалетните казанчета се чете надпис: „Уважаеми клиенти, благодарим, че използвате събраната за втора употреба вода.“ От няколко месеца насам, този град на суперлативите – най-населен, с най-голям брой автомобили, най-богатият… – стана също градът на най-озадачаващите сцени. Защото световният мегаполис с най-бурния икономически растеж през последното десетилетие започна жестоко да страда от недостиг на вода.
От двадесет и четири години насам щатът Сао Пауло, с 41 милиона жители, се управлява от консерваторите. По време на последната изборна кампания за губернатор, през октомври миналата година, водните резерви бяха започнали да намаляват. Когато обаче в един предизборен телевизионен дебат този въпрос беше отправен към лидера на дясната Бразилска социалдемократическа партия Жералдо Алкмин, той категорично заяви: „В Сао Пауло няма и няма да има недостиг на вода.“ Алкмин спечели изборите. Репликата му се коментира и до днес по социалните мрежи.
„През август 2014 година спираха водата само вечер, днес вече я спират от обяд“, роптае собственикът на луксозния ресторант и сочи към складираните в кухнята бидони, които се зареждат, докато има вода. Но кои са тези „те“? Става дума за смесеното публично-частно дружество „Сабесп“, което отговаря за пречистването на водите и за водоснабдяването на целия град. Резервоарът на покрива не е достатъчен за нуждите на заведението. Мръсните съдове се трупат и се мият на следващата сутрин. Готви се с питейна вода от бидони. Както навсякъде, това се отразява на цените в менюто. А положението не върви към подобрение. От „Сабесп“ по едно време дори възнамерявали да пускат водата в някои квартали само два дни седмично, но впоследствие се отказали. Служителите са разтревожени. Фирмата подава информация едва ли не „на час по лъжичка“. В резултат на силен натиск от страна на населението водната компания започна да обявява на своя интернет сайт графиците на водния режим по квартали, макар информацията да е често погрешна. Освен това компанията престана да дава интервюта на медиите.
След прожекция на филма „Законът на водата“ (Cinedelia, 2014) в края на януари т.г. публиката не напуска киносалона, претъпкан, както винаги, за документалната лента на Андре Вилела Д’Елиа. Всички остават по местата си за обсъждане с Ана Паула Фракаланза, научна сътрудничка от университета в Сао Пауло, специалистка по управление на водите. Зрителката Мария Касареш задава въпрос. В нейното жилище спират водата преди да се прибере вечер и я пускат отново на другия ден, в десет часа сутринта, когато вече е тръгнала за работа. За щастие, в блока ѝ живеят възрастни хора, които пълнят кофи с вода и за работещите си съседи.„Госпожо, знаете ли какво възнамеряват да правят? Имат ли някакъв резервен план за близките месеци?“, пита Мария Касареш. Всички присъстващи вперват поглед в поканената специалистка, която със съжаление в гласа отвръща: „Не, и аз зная колкото вас, нямам дори представа, дали имат първи, втори или трети резервен план. Зная обаче, че най-тежкото ни предстои.“
Лишени от вода нападат държавни учреждения
Всички знаят за плана на правителството да инвестира близо 300 милиона евро за каптиране на водата от река Парайба до Сул, която вече напоява съседния щат Рио де Жанейро. Но за да се осъществи този проект, който ще лиши Рио де Жанейро от част от водоизточниците му, са нужни поне осемнадесет месеца в най-добрия случай.
„Покрай изборите изгубихме ценно време. Ако преди година правителството беше казало ясно, че се налага да се пести водата, населението щеше да разбере“, обяснява Марсело Кардозо от Съюза за водата – коалиция от екологични организации, създадена след настъпването на „кризата“. Още през октомври миналата година избухнаха размирици в градчето Иту, където местни жители, останали без вода, нападнаха сгради на държавни учреждения. Отпуснатите от държавата цистерни трябваше да се движат с полицейски ескорт. Демонстрантите не бяха никакви фанатици, а „добри“ граждани, сред които много жени от средната класа. „Водата има връзка с достойнството на хората, отбелязва Кардозо. Когато не можеш да се измиеш, да отидеш до тоалетната или да се погрижиш за децата си, изпадаш в паника.“
Според данни от доклад на службите за сигурност на щата Сао Пауло, публикувани от бразилското издание на всекидневника Ел Паис, в областта може да избухнат сериозни протести, както през юни 2013 година след увеличението на цените за транспорта. Специализираният по въпросите на сигурността сайт Defesanet дори твърди, че кризата във водоснабдяването е причина през ноември миналата година служители от подразделенията за сигурност на Сао Пауло да бъдат изпратени на обучение в САЩ, в спец¬частите на американската полиция Special Weapons and Tactics (SWAT). Ироничното в случая е, че през март т.г. Сао Пауло получи четиринадесет нови коли, оборудвани с мощни водни оръдия за разпръскване на демонстрации. Дали наистина ще дръзнат да ги използват срещу манифестанти, които искат именно вода?
Предложения за оптимизиране на водните ресурси не липсват: развитие на агроекологията, пречистване на превърналата се в открит отходен канал река Тиете, която пресича целия град, ремонт на течовете по водопреносната мрежа (по която се губи 25% от водата), каптиране на дъждовната вода и т.н. Нито едно от тях не привлече вниманието на обществените органи. Причините за кризата трябва да се търсят на север, в горите на Амазония, които се изсичат, за да се освободи площ за соеви посеви и пасбища. Така Бразилия се намира в задънена улица. Аграрната промишленост – стълб на търговския баланс на страната, поглъща близо 70 % от потреблението на вода. Само с експорта на селскостопански стоки годишно се източват в чужбина близо 112 000 милиарда литра сладка вода. Земеделието разчита на обилни валежи, но обезлесяването го поставя в опасност, като спира експанзивния му растеж.
Тропическите гори не само помагат за съхранението на почвите и водите. Благодарение на изпаренията от почвата и растенията в атмосферата се възстановява значително количество влага. Учените смятат, че басейнът на Амазонка изпраща в атмосферата изпарения, равностойни на 20 000 милиарда литра вода на ден. Тази влага от своя страна кондензира, образува облаци и предизвиква явлението на „въздушни потоци от пара“.
Обяснението за кризата е в амазонските гори
„Ветровете от океана поемат постоянно висящите над Амазония изпарения, но на изток те срещат преградата на Андите, и всичката тази влага отива към южната част на континента“, пояснява Антонио Донато Нобре, специалист климатолог и автор на синтезиран преглед на двеста научни доклада за Амазония. Екосистемите на Амазония и веригата на Андите предпазват южната част на Латинска Америка от сушата, която се наблюдава в други райони на земното кълбо на същата географска ширина (намибийската или австралийската пустиня, например). Породеното в тези екосистеми количество валежи играе ключова роля за производството на около 70 % от регионалните блага.
„Близо 90 % от нашите атлантически гори по цялото източно крайбрежие на страната бяха изсечени, но това не ни навлече особено сериозни последствия, тъй като Амазония ни предоставяше достатъчни количества влага“, допълва Донато Нобре. Днес обаче 18% от амазонските гори са изсечени, а 29% от тях са увредени. Не можехме с точност да предвидим кога ще усетим последиците от това бедствие, но от около десетина години предупреждаваме за тази опасност.“
По най-нови данни през последните четиридесет години са унищожени 762 979 квадратни километра гори – два пъти територията на Германия. Само през 2004 година са ликвидирани 27 772 квадратни километра гори. През 2012 година темпото се овладя и задържа на 4 571 квадратни километра, но тази пауза се очертава да бъде краткотрайна. През 2011 година под натиска на т. нар. „селски“ депутати и сенатори, които защитават интересите на селскостопанската и хранително-вкусова промишленост, правителството преработи съществуващия Кодекс за горите. Новият кодекс ограничи много забранените за сеч зони и отмени всички съдебни производства срещу обезлесяването, което може да започне с нова сила…
Липсата на валежи води също до недостиг на електроенергия, тъй като водноелектрическите централи произвеждат 75% от енергията. Министърът на мините и енергетиката Едуардо Брага потвърди желанието на правителството да изгради язовир на река Тапажос, Амазонка, въпреки че язовирът „Бело Монте“ на река Шингу все още не е пуснат в действие.
Дали сушата в бразилския мегаполис ще допринесе за осъзнаване на необходимостта да се пази Амазония? Засега федералните власти действат главно за финансирането на план „А“ за Сао Пауло. Ще трябва да се погрижат и за положението в останалите щати, засегнати от кризата, като Рио де Жанейро и Минаш Жераиш. Наред с това селските стопани искат помощи за борба със сушата, а промишлените отрасли – данъчни облекчения, за да се преоборудват с по-малко водоемки машини и съоръжения. Така на заварения неподготвен федерален „пожарникар“ се налага да гаси пожари, които застрашават оцеляването на цялата сграда. Но водата, както и парите, са кът.
Изкуствено езеро с вид на открит рудник
Жителите на огромната фавела Бразиландия, на час път с автобус на север от Сао Пауло, добре съзнават проблемите, които се задават. В долната част на квартала бразиландците имат същия режим на водата, като в града. Колкото повече се катерим нагоре из лабиринта от криволичещи улички, толкова по-често спират водата на обитателите на фавелата. Възрастна жена източва мръсната вода от пералнята и обяснява: „С тази вода измивам пода на цялата къща.“ С изненада научава, че същия ден всекидневникътФоля де Сао Пауло е публикувал графика как да се пести вода: да се събира водата от пералнята, да се ползва кофа под душа, да се спира кранът, докато се мият зъбите, и т.н. „И за съседите по-долу ли се отнася?Е, тогава значи положението наистина е сериозно“, заключава тя с удивление.
Големият син на домакинята ни качва на плоския покрив, откъдето виждаме бидоните по покривите на съседите. Всеки път, когато вали, „опъваме покривала и поставяме кофи по ъглите“, обяснява той. Техниката работи добре, но с предвидимите последствия в условията на тропическа страна, каквато е Бразилия. По данни на здравното управление на града през януари т.г. случаите на поражения от вируса на денга са се увеличили трикратно спрямо същия месец на 2014 година.
Кризата за вода има различни последствия. Един от най-поразителните ѝ ефекти можем да видим, ако посетим водохранилищата на Кантарейра – една от най-мащабните водоемни системи в света. Пред очите ни се открива гледка на пълно опустошение. Огромното изкуствено езеро днес прилича на открит рудник. Водата е спаднала до 8% от първоначалното си ниво, а почвата по дъното му се е напукала. „Никой не е в състояние да каже за колко време ще се възстанови нивото от преди кризата, но неизбежно ще минат години. Голата земя попива водата от дъжда и това не позволява нивото на водата да се покачи“, пояснява Франсишку де Араужо, зам.-кмет на град Браганса Паулища, който отговаря за околната среда. Петте яхтени пристанища, обичайно пълни в този летен сезон, сега са отчайващо пусти. „Почти всички наши клиенти пренесоха яхтите си на морските пристанища и не вярвам да се завърнат отново тук“, споделя Сидни Жозе Тринидад, собственик на един от пристаните.
Пълзи слухът, че след като преместиха яхтите си, най-богатите мислят да напуснат Сао Пауло. Въпреки всичко, министърът на мините и енергетиката запазва спокойствие: „Господ е бразилец. Той ще ни прати дъжд.“
