Събудих се на 30!
Хората казват, че преминаването от една възраст към друга се отразява зле, както на физиката, така и на психиката на жените. Според психолози от някои от най-престижните университети в света, когато жената сменя сладките 20 с доста по-лошите 30, това й действа по много стресиращ начин.
Защо? Очевидна е първичната реакция – на нея й се напомня, че остарява ежечасно. Че една от основните функции на човека – възпроизводство, става все по-невъзможна. Че трябва да бърза, защото е изпуснала влака. Границата на възрастта за почти всяко нещо (секс, работа, успех) целогодишно се смъква все по-надолу, а тази за възпроизводство се качва все по-нагоре.
И ако преди години баба ви се е вайкала, че сте „започнали да излизате с момчета“ много рано, то сега пръхти, че още не сте се омъжили, а вече е късно. Медиите от друга страна, които иначе са толерантни към всички – от дебелите до любителите на котки – някак много тънко обичат да напомнят, че времето ти неизбежно изтича и по-младите и някак подразбиращо се, по-красивите от теб, идват, за да заемат мястото ти. А теб – кучета те яли!
Но ето те, навършваш 30 или 31 години и може би това чувство е странно за останалите, или може би просто при теб времето тече по друг начин, но се чувстваш по същия начин, както преди 5 години. Поглеждаш се в огледалото и виждаш същото лице, същата коса, същите черти. Нищо не се е променило. А как тече времето, както би казала майка ми…. По различен начин, от този по който го мерим, ако слушаме квантовите физици.
Една приятелка веднъж ми каза, че всяка жена над 25 години не изглежда добре без грим и вече е длъжна да използва хиляди кремове и мазила, а ако ги носи със себе си постоянно – още по-добре. И ако случайно не маже някоя част от тялото си против съсухряне с тях, то непременно трябва да оплаква съдбата си, че е остаряла и никой вече няма да я погледне.
Прабаба ми се е оженила на 16 и е родила баба ми на 17. Оттам нататък границата в семейството е започнала да се покачва. Защото въпреки лошото си сексуално образование и бедната си социална култура, обществото все пак успява само да контролира остаряването, макар и несъзнателно. Когато станах на 30, приятелите ми започнаха да ме гледат с влажни очи като котки, които планират да разкъсат нещастната мишка след секунди. След това почнаха клишираните бъзици от сорта на: “Вече и ти си от нашата група на дъртаците“ и прочие.
Твърди се, че когато един мъж чуе, че една жена е на 30 или ги е минала, то той вече гледа на нея като на “стара стока“, като на някой, който ще хване последния влак, като на старица…
Всички обичат да говорят за биологическия часовник, който трака и за времето, което изтича… Но е факт, че с годините прагът на браковете и ражданията рязко се е покачил, че хората отдавна живеят по-дълго и съответно могат да си позволят да остаряват по-бавно. И това е така. Кога във фантазиите на баба ви щеше да съществува дори и беглата мисъл, че една жена може да роди на 40 години!? Но може. Виждали сме го, случвало се е. Както е било нормално преди години хората да са баби на 30 и да умират на 50, то сега е нормално жените да са секси на 40 и човек да доживее поне до 90-годишна възраст. Лично аз съм си избрала за финал числото 100. Колкото до 30-ката… сигурна съм, че ми остават поне още два пъти по толкова за изживяване. А това е страшно много време. Затова не се притеснявам… Ние, 30-годишните, смятам да изживеем остатъка гордо и с вдигната глава.
