Сър Алекс Фъргюсън – труден за следване
Последната победа за сър Алекс Фъргюсън не беше 13-та титла на Манчестър Юнайтед в почти 27-те години като мениджър на клуба. Последният триумф беше против собствения му страх от пенсиониране, безделие, изолация: тревожност, която го превърна през последните години в автократ на британския футбол .
На сутринта след последната си среща, драматичното равенство 5-5 с Уест Бромич през май, той се събуди без съжаление.
„Моята реакция беше, че знаех, че е най-доброто нещо за мен. Знаех, че изиграх времето си. Беше ми трудно в деня, в който казах на хората, че се оттеглям. Прибрах се вкъщи и за малко ми беше трудно. Но моето време бе дошло. Бих избрал подходящия момент. Успехите бяха факт. Но забравете миналото. То няма смисъл за мен.“
Управлението на промяната е темата на новата автобиография на сър Алекс Фъргюсън, която ще излезе по-късно този месец,
В спомените си той си припомня великите играчи, които е ръководил, с акцент върху втората половина на царуването му в Юнайтед – от Рой Кийн до Дейвид Бекъм и Кристиано Роналдо, като споделя и мислите си за Арсен Венгер, Жозе Моуриньо, Рафа Бенитес и други свои „противници“.
Като директор, Фъргюсън продължава да бъде в сърцето на клуба, към който се присъедини преди 27 години и за който спечели 13 шампионски титли, пет купи на Англия и два пъти купата на Шампионската лига.
След пенсионирането си, той вече е с различен поглед за лудостта и интензивността на английския футбол.
„Това, което намирам доста интересно – и аз знаех, че това вероятно е така, е, че футболът е и медийна индустрия“, казва той. „Така например, никога не си направих труда да гледам как пресата изобразява Англия при международните игри. Сега чета повече преса, отколкото през последните двадесет и кусур години.“
В Шотландия, където се е учил как се печели борбата за надмощие с играчи и ръководители, той е бил в състояние да управлява контрол върху журналистическите материали по начин, който му харесва. Но проблемите с „мутиралата медийната индустрия“ на Олд Трафорд може би са и единственият аспект от кариерата му в Юнайтед, в който той не е бил в състояние да упражнява пълен орган.
„Но има едно нещо, което всеки мениджър трябва да притежава. По времето, когато изберете отбор, никога не трябва да мислите, че няма да спечелите. Винаги съм си мислил, че отборът ще спечели, без значение колко много контузени имах. Аз ги отхвърлях, защото те бяха безполезни за мен. Мисля, че това е качество, което всеки трябва да притежава, за да е най-добрият“.
Това твърдение може да бъде заковано в съблекалнята на Юнайтед за винаги!
