Руснаците вярват, че им показват истината

Голяма част от руснаците вече не мисли критично, а друга вече не гледа телевизия. Това постигнаха руските медии с тяхната пропаганда, пише кореспондентката на руската редакция на ДВ в Москва Евлалия Самедова.

Деветдесет и три процента от руснаците се информират за събитията в Украйна от телевизионните предавания, е установил социологическият център „Левада“. А по данни на международната изследователска група TNS-Русия, 99 на сто от руснаците пускат телевизора поне за минута месечно. Нито една друга медия не може да се конкурира с този източник на информация. Затова и не бива да ни учудва, че руснаците научават новините най-вече от малкия екран.

При това 64 процента от тях смятат, че руските медии отразяват конфликта с Украйна обективно. А броят на убедените в това расте с влошаването на ситуацията в съседната държава. Точно в това се изразява основният признак на ефективната пропаганда: все повече зрители започват да вярват в това, което показват телевизиите. Същевременно експертите казват, че паралелно с развитието на конфликта се увеличава и броят на аполитичните хора в Русия.

Телевизорът на първо място

Социологическият център „Левада“ е провел няколко проучвания по въпроса откъде се информират руснаците за събитията в Украйна и какво мислят те за получените сведения. В периода от април до август 2014 на анкетираните е предложено да изберат няколко варианта за източници на информация. Над 90 процента твърдо са заложили на телевизора, повече от 20 на сто заявили, че се информират от приятели, роднини и съседи, над 15 процента разчитали на интернет, по десетина процента са привържениците на социалните мрежи, на радиото и на печатните издания като източници за информация.

Както се оказва, в течение на конфликта информационните навици на руснаците фактически не са се променили. Директорът на центъра „Левада“ Лев Гудков обяснява това с обстоятелството, че хората не се стремят да намерят алтернативно мнение. „Само между 1,5 и 3 процента от руснаците гледат украински и западни телевизии, останалите казват, че така мислят и друго не ги интересувало.“

Това ли е истината?

А какви изводи си правят руснаците от видяното на екрана? През ноември 2014 на въпрос на центъра „Левада“ дали руските държавни медии водят информационна война срещу Украйна и дали изкривяват истината за тамошните събития, 64 процента от запитаните заявили, че отразяването е обективно. Други 14 процента били убедени, че картината се изкривявала, което било лошо, а 12 на сто забелязвали изкривявания, но не ги осъждали. Всеки десети от анкетираните се затруднил да посочи отговор.

Три месеца по-рано – през август 2014 – делът на руснаците, които смятат за обективно отразяването в руските медии на събитията в Украйна, е бил с 10 на сто по-малък – 54 процента. „Ефектът от въздействието на телевизионната пропаганда се натрупва и все повече хора възприемат официалната версия, отказвайки се от съмненията си“, обяснява Лев Гудков. Спасение от тази пропаганда няма и в интернет, обяснява той: „Кремъл се научи да си служи с интернет и там става същото, което наблюдаваме и в останалото информационно пространство“, казва ръководителят на „Левада“. По неговите думи, „пропагандата е насочена към важните комплекси и травми на масовото съзнание – уязвеното самолюбие и имперските амбиции“.

Сходно е и мнението на журналистката Олга Романова. „Струва ми се, че на фона на лудостите в сферата на пропагандата руският народ по никакъв начин не се различава от германския, например. Германците уж са умни, културни и цивилизовани, а се подведоха по Гьобелс. С руснаците се случва същото.“

Кой и как се противи

Въпреки това не бива да се твърди, че влиянието на руските медии е вездесъщо – 14 процента от руснаците осъждат пропагандата в тези медии, сочат данните на центъра „Левада“. В тази категория попадат основно два вида руски граждани – образовани хора, участващи в пазарната икономика, най-вече московчани; както и по-възрастни и слабо образовани жители на провинцията, които пък смятат, че не трябва да се занимават с политика, а със социални проблеми. „Те са недоволни от политиката на Кремъл по чисто социални причини“, посочва Гудков.

Директорът на Националния изследователски център за телевизия и радио Алексей Самохвалов е на мнение, че в социологическите допитвания се съгласява да участва активната част от телевизионната аудитория, затова не може да се говори, че мнозинството руснаци приемат телевизионните канали за обективни. „Пропагандистките програми се гледат от тези, които са готови да ги гледат. А тези, които ги отхвърлят или не се интересуват от политика, не ги гледат и търсят информация от други източници.“

Расте ли аполитичността?

В днешна Русия се развива нова тенденция – хората изобщо се отказват да гледат агитационни материали и се насочват към филмите и развлекателните програми, продължава Самохвалов. „Пропагандата и информацията за тежкото икономическо положение в страната са претоварили ефира“, посочва експертът. Според него днес вече не съществува това доверие в медиите, каквото имаше в периода на реформите през 90-те години. „При този засилен държавен натиск върху медиите даже частните са попаднали под контрола на властите. За да се върне доверието са нужни качество и достоверност. А за целта трябва да се намали участието на държавата в медийната сфера“, уверява Самохвалов.