Русия съживява НАТО

Все по-агресивните военни пози, които заема Русия в Европа през последната година, накараха НАТО да предприеме нови стъпки за засилване на отбраната и по този начин й дадоха мотив за изключително необходима нова мисия, казват анализатори.

Промяната в отношенията между НАТО и Русия настъпи вследствие на протестите в Украйна, които доведоха до свалянето на проруския президент на страната. Русия изпрати оперативни работници и войски в украинския полуостров Крим и го анексира насила. Москва подкрепи и сепаратистите в два източни украински региона, предизвиквайки дълготрайна война, която продължава и сега.

Междувременно, руски военни самолети и кораби предизвикаха многократно ситуации, при които се разминаваха на косъм с машини на страни членки на НАТО и други западни страни, а Москва предприе тайни и агресивни действия, които никой не бе виждал от Студената война.

Бившият служител в областта на отбраната във Великобритания и ЕС и настоящ анализатор в групата Европейски съвет по външна политика Ник Уитни казва, че руските маневри са вдъхнали нов живот в стария алианс. „Мисля, че в края на годината лидерите на НАТО би трябвало да пият за здравето на Владимир Путин”, казва той. „За да бъде устойчив, Северноатлантическият алианс има нужда от руска заплаха, а Путин беше достатъчно неразумен да му осигури куп заплахи”, допълва той. Според него действията на руския президент са „съживили”
НАТО, като са накрали организацията да предприеме серия от стъпки. Например повече учения като това в Западна Украйна, разполагане на повече части в Полша и балтийските страни, потвърждение, че ще защитава всичките си членове, и създаване на нови сили за бързо реагиране.

Малкълм Чалмърс от Института на обединените кралски въоръжени сили казва, че президентът Путин е искал да отнеме придобивките на НАТО от 1990 година насам, но действията му са имали обратния ефект. „Русия търси слабостите, пукнатините в бронята на НАТО”, казва той. „Тя иска разногласия в НАТО. А естествено, членовете на алианса смятат, че именно чрез солидарност могат да противодействат на руските действия”. Чалмърс посочва, че Путин е отблъснал и бившия си най-добър приятел в Западна Европа – германския канцлер Ангела Меркел. „По време на кризата канцлерът Меркел отиде по-далеч от всеки друг западен лидер в опитите си да намери дипломатически изход. Меркел търсеше някакъв компромис. А поне досега Путин не беше готов на съгласие”, посочва Чалмърс.

Междувременно членовете на НАТО и други страни наложиха икономически санкции на Русия, които в комбинация с поевтиняването на една от основните й стоки за износ – петрола, предизвикаха 50-процентен спад в стойността на рублата.

Експертите, сред които е и Уитни, очакват следващата година руската икономика да потъне в дълбока рецесия. „Това е голям стратегически провал за Путин. Ако приемем, че той е „шахматен гросмайстор”, можем да кажем, че в момента играта върви много зле за него”, казва Уитни.

Това не означава, че Путин ще отстъпи. Всъщност някои експерти казват, че проблемите може да го направят по-враждебен. По-рано тази година обаче държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че позицията на Русия по отношение на Източна Украйна е започнала да се променя. Според Кери Русия е „направила конструктивни ходове”, които биха могли да открият път към разрешаването на конфликта и успокояването на напрежението./Voice of America/Фокус