Русия е гневна от начина, по който Западът я третираше след Студената война

Стивън Хърст / Асошиейтед прес

Кримската криза е нещо повече от спор дали стратегическият черноморски полуостров трябва да бъде руски или украински. В корена й лежи по-съществен проблем: тлеещото недоволство на Русия от начина, по който Западът се отнася с нея след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Най-голямата болка на Русия е включването в НАТО не само на бившите съюзници от съветския блок, като Полша и Румъния, но също и на трите балтийски републики, които бяха част от Съветския съюз – Латвия, Литва и Естония. Капката, от която чашата преля, бе решението на Европейския съюз да притегли Украйна по-близко към Запада чрез споразумение за политическо асоцииране. Именно този ход отключи веригата от събития, довели до свалянето на проруския украински президент и в крайна сметка до анексията на Крим от Русия.

Руският президент Владимир Путин направи преглед на историята след Студената война в речта си по повод анексирането на Крим, като обвини Запада, че е лъгал Русия и е пренебрегвал интересите й в годините след рухването на СССР.

„Непрекъснато се опитваха да ни притиснат в ъгъла за това, че отстояваме своята независимост, че назоваваме нещата с истинските им имена и не сме демагози. Но има граници. И в случая с Украйна нашите западни партньори пресякоха линията. Те се държаха грубо, безотговорно и непрофесионално“, каза Путин.

Малцина западни наблюдатели и изследователи на отношенията Изток-Запад са склонни да търсят извинения за действията на Путин в Украйна – военното завземане и набързо организирания референдум за независимостта на Крим или спешното анексиране на стратегическия полуостров. Но се налага схващането, че украинската криза е сигнал за решение на Кремъл, че над „20-годишните опити да се изградят по-добри отношения със Запада са се оказали провал“, каза Кийт Дардън, професор по международни отношения в Американския университет във Вашингтон.

Бързото завладяване на Крим от Русия, казва Джак Матлок, американски посланик в Москва в края на Студената война, трябва да се разглежда в контекста на начина, по който Вашингтон третираше отношенията с Москва след разпадането на Съветския съюз. „Наложилият се възглед, че Западът е предизвикал разпадането на СССР и така е спечелил Студената война, е погрешен. Всъщност Студената война приключи с преговори, от което спечелиха и двете страни“, писа Матлок в статия във
„Вашингтон пост“. Проблемът е, че след разпадането на Съветския съюз САЩ „искаха да третират Русия като губеща страна“, подчертава той.

Разширяването на НАТО с балтийските страни и на Балканите беше „дипломатически еквивалент на ритник в слабините“, добави Матлок.

Стратегическите и емоционалните връзки на Русия с Крим са особено дълбоки. Кремъл разглежда Украйна като ключов елемент в опитите му да създаде Евразийски съюз – алианс от бивши съветски републики по модела на Европейския съюз. Населението на Крим е предимно руско, а Кремъл е наел там за дълъг срок база за своя ултраважен Черноморски флот. Хиляди руски военни са дислоцирани отдавна на полуострова. Русия също така е разположила значителни сили край източната украинска граница – индустриален район с голямо руско население, което би приветствало възстановяване на властта на Кремъл.

Западна и Централна Украйна, напротив, нямат търпение да се освободят от вековното господство на Русия и да се присъединят към ЕС и НАТО. Малцина можеха да предвидят, че отказът на тогавашния президент Виктор Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС ще доведе до многомесечни масови протести и в крайна сметка до бягството на Янукович в Русия. На негово място
дойде прозападно правителство, което пое контрола над Украйна – страна с размерите на Франция. Много от членовете му бяха сред лидерите на протестите.

Според Уейн Мери от Американския съвет за външна политика Путин е възприел това като „гигантско унижение“. „Той реши: Няма да позволя на Запада да ме изиграе по този начин. Ако си мислят, че могат да се отнасят така с мен, те просто не знаят с кого си имат имат работа. Аз вече притежавам нещо, което е физически в мое владение, наречено Крим. Остава ми само да си го взема“, отбеляза Мери.

Санкциите не са сериозна спирачка. Фиона Хил от института Брукингс смята, че Путин си е спомнил как Съветският съюз е издържал германската блокада на Ленинград през Втората световна война. „Ние можем да изтърпим санкции и да се справим с всяка политическа и икономическа болка, която ни причините. По-издръжливи сме на болка от вас“, писа тя, възпроизвеждайки логиката на Путин.
Цитираният по-горе Дардън казва, че анексията на Крим бележи „отвръщане от Европа, отвръщане от САЩ към една много по-държавно-авторитарна политика, и Крим е само началото на онова, което предстои да се случи“.