Румънският премиер се подиграва с „европейската мечта”

Главна особеност на т.н. „велика румънска европейска мечта” е твърдата увереност на повечето граждани на Румъния, че „истинска Европа” в Румъния едва ли е възможно да се построи, но в „истинска Европа” може да се отиде на гурбет и за социални помощи.

В неотдавнашно интервю премиерът Виктор Понта буквално стъпка „европейската мечта” на своите избиратели, като заяви, че той подкрепя инициативата на Дейвид Камерън за ограничаване на достъпа на румънските мигранти към пазара на труда и социалните гаранции, пише Гласът на Русия.

Проблемът на правителството на Великобритания е там, че обществото се умори от наплива на евтина работна ръка и многобройните „консуматори на помощи” от Източна Европа. През януари 2014 изтичат временните ограничения, въведени от Великобритания спрямо граждани на Румъния и България. Страхът, че поредният приток имигранти ще счупи британската система социални помощи, започва да играе съществена роля в британската политика.

Въпросът се корени в равенството на всички граждани на членките на Европейския съюз. Този принцип директно забранява дискриминацията в достъпа до трудовия пазар и социалните гаранции. Докато растеше европейската икономика, този принцип не пречеше на никого. А когато тя затъна в рецесия, присъствието на румънски, български, полски и други гастарбайтери стана нежелателно бреме за трудовия пазар и системата социални застраховки. Британският премиер направи първата крачка – обяви, че правилата за получаване на социални помощи ще се различават за британците и за „останалите европейци”.

Едновременно той направи една революционна инициатива: гаранциите за свободно движение и свободен достъп до пазара на труда за всички граждани на Европейския съюз е време да се „адаптират към реалността”, т.е. да се отменят. Тази инициатива предизвика буря от протести сред брюкселските бюрократи и едновременно „сдържано разбиране” в такива страни, като Германия и Франция.

На пръв поглед, идва моментът Виктор Понта и други източноевропейски политици да напомнят на западния елит, каква цена е платила Румъния за да могат нейни граждани да работят като гастарбайтери в „истинска Европа”. По-специално, на британците би могло да им се напомни, че Тони Блеър с помощта на шантаж и заплахи накара Румъния да продаде най-големия си металургичен комбинат на един спонсор от лейбъристката партия.

Освен това, с парите, спечелени от Великобритания от продажбата на Румъния на две стари фрегати, които ставаха само за скрап, може много години да се изплащат помощи на хиляди румънски мигранти. Може да се напомни и това, че парцелите земя в Трансилвания, собственост на принц Чарлз, също са част от „билетчето за Европа”, за което така си мечтаеха румънските избиратели.

„Великата румънска европейска мечта” се оказа велика европейска лъжа. Изглежда, че от гледна точка на Западна Европа, да се изпълняват обещанията, дадени на такива страни, като Румъния, България или Полша, няма смисъл, защото последните нямат лостове за въздействие върху Брюксел. А да излезнат от Европейския съюз те нямат смелост.