В резервата Кормисош, Централни Родопи
Забравените махали на Родопите: Клокотник
Село Мандрица, Източни Родопи
Махали, забравени от Бог: Клепало
В резервата Кормисош, Централни Родопи
Забравените махали на Родопите: Клокотник
Родопите са магия, страст, любов…
Той е на 29 години, колоритен и неподражаем. Пътува ужасно много. Открива. И разказва. Човек на природата. Екстремен. Родопчанин, разбира се. Мечтае да направи библиотека на колела, която да заведе на далечни места в Родопите (и не само) и да радва хората с четене.
Кой е Александър Караджов?
Роден съм и живея в Смолян откакто се помня, защото тук се чувствам истински щастлив. Неизменната ми страст е планината. Имам особено силна връзка с Родопите. Планински водач и магистър по туризъм съм. Съавтор съм в две книги – „Пътеводител на забравената България“ (2013 г.) и „Родопи – в търсене на корените“ (2014 г.). Практикувам фотография, колоездене и катерене. Работя в сферата на туризма, като в момента се занимавам с преходи из непопулярни места в Родопите и фотолов на диви животни и птици. Малко пресилено навярно ще прозвучи, но съм се посветил на родината си. Заедно с колегите и приятелите ми от сдружение „Забравената България“ искаме да помогнем на хората да преоткрият това прекрасно кътче от рая.
Какво са за теб Родопите – родно място, настояще, бъдеще? Възможност или забравена България?
Родопите за мен са всичко, което повечето хора не успяват да зърнат и почувстват тук. Родопите са магия, страст, любов, дом, уют, въздишка…
Разбрахме, че дори те е нападала мечка – как и какво стана?
Приближавах се към голяма скала и забелязах дупка в основата й. Доближих се и се провикнах, но за зла участ, в този момент от дупката се показа огромна глава, която изрева яростно, цялото мечо туловище изскочи с неочаквана пъргавина и с див рев се впусна в преследване. Аз, разбира се, нямах особено голям избор освен да бягам. Тръгнах да тичам, но я усещам как ме настига, реве и диша във врата ми. Всичко това навярно е траяло по-малко от минута до момента, в който мечката се отказа да ме гони или просто прецени, че ме е прогонила от района на бърлогата си, но сценката ми се стори като цяла вечност. Дълго време не бях на себе си, а и все още изпитвам страх, когато ходя сам в гората. Доста често сънувам дори. И въпреки всичко обожавам мечките и съм категорично против убиването им от самозвани трапери. Ние сме тези, които навлизаме в мечите местообитания и реално трябва да сме готови, че може това навлизане в дивите територии да има своите последици.
Напомня за хитовия филм от тази година – „Завръщането”, с Леонардо ди Каприо. Една от най-забележителните сцени в него е, когато героят на ди Каприо също беше нападнат от мечка. Как ти се стори?
Честно, това ми се стори най-добрата и реалистична сцена на нападение на мечка върху човек. Изгледал съм всички филми с герои-мечки и се възхищавам на професионализма на филмовия екип, създал „Завръщането“. Гледах сцената няколко пъти, дори засичах колко време продължава цялото нападение – ами, повече от 5 минути е… Няма как да не се впечатли човек и да не изтръпне при вида на гризлито. Толкова реалистично е!
Пътуваш много и разказваш забележителни истории на неизвестни и изоставени места в Родопите в сайта „Забравената България“ (http://forgottenbulgaria.com). За кого са предназначени те?
Сайтът „Забравената България” е израз на мечтата ни хората да започнат да се връщат към забравените и отдавна изоставени земи, към домовете си, към мечтите си. В него описваме приключенията си, снимаме находките, които откриваме по време на път и вярваме, че концепцията ни би вдъхновила хората да предприемат едно вълнуващо пътуване обратно към корените си… Когато подбираме места за пътешествия, винаги набелязваме най-крайните погранични райони на България – именно те са забравените земи, които ние много обичаме и желанието ни е да заразим с любовта си към тях и други хора…
Най-интересното „забравено” място, на което си попадал?
Много са. Но има един район в Родопите, на границата между Източните и Западни Родопи, който ме привлича особено силно – дивата долина на река Боровица, с всички каменни махали – същински скални кралства – Мунджидам махале, Гяур махале, Карабекир, Саръкая, Гюне; изобилие от скални феномени – светилища от времената на траките и особено силна енергия, която те кара да настръхваш всеки път, когато си там…
Как реши, че искаш да направиш точно библиотека на колела?
Идеята за пътуващата библиотека се роди спонтанно, по време на приятен следобеден разговор. Хората имат нужда да четат и са щастливи, когато го правят. Затова ние, заедно с помощта на многобройните дарители, които се включиха в инициативата, искаме да ги направим щастливи. Или поне да им подарим един миг щастие.
Какви книги ще има в нея и на кои места искаш да я „заведеш”?
Разчитаме на издателства, защото ни се иска преобладаващите заглавия в библиотеката да са нови. Ще има литература за всяка възраст и всяко предпочитание. Самата библиотека ще бъде една стара каравана, която ще ремонтираме, пригодим и освежим. Когато тя стане факт, ще потегли на турне, което ще обхване пограничните и изостанали региони на страната ни – все места, където живеят хора с потребност да четат, но по една или друга причина са лишени от това щастие. В определените точки от турнето библиотеката ще спира и престоява за определен период, в който хората ще могат да четат любимите си заглавия. Абсолютно безплатно, разбира се. Ще организираме и вечери на литературното четене. Така се надяваме да разпалим искрата у хората и те отново да започнат да четат.
Какво е нужно, за да осъществите идеята?
Сумата, заложена за реализиране на проекта ни, е 3 000 долара. До момента сме събрали 1/6 от парите, или над 500 долара, което ни обнадеждава
Средства за мобилната библиотека Александър Караджов набира чрез платформата за дарения www.generosity.com. Ето и директна връзка към кампанията тук.
