Родителите искат нов подход към семейната политика

Повечето съществуващи семейни политики засягат родителите, но без да са обвързани в система от целенасочени действия за подкрепа. Около тази теза се обединяват родители, присъствали на днешното „родителско кафене“, организирано от Национална мрежа за децата и Сдружение „Дете и пространство“ .

У нас действат повече от 20 нормативни и поднормативни акта, регламентиращи подкрепата към семействата и децата, но те не са интегрирани, така че да адресират комплексно нуждите и проблемите, посочват от Национална мрежа за децата (НМД). Това се потвърждава и от фокус групите с родители и семейства, които експерти от Института за изследване на населението и човека към БАН, проведоха в началото на годината.

Резултатите показаха, че 91% от участвалите родители смятат, че политиката за подкрепа на семействата в България е неефективна. Съществена част от техните критики са свързани с липсата на качествени услуги за деца, както и с ресурсите, отделени от държавата за подкрепа на семействата.

Като пример за това родителите извеждат и въведените от 01.01.2015 г. данъчни облекчения, според които от годишните данъчни основи се приспадат суми (200 лв. за едно, 400 лв. за две и 600 лв. за три и повече деца), както и се регламентират облекчения в размер на 2000 лв. от данъчната основа за отглеждане на дете с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане. Тези стъпки са далеч от реално семейно-подоходно облагане, тъй като данъчното облекчение на практика е в размер на 1,67 лв. на дете на месец. Ефектът от подобен тип политики „на парче” доказва, че липсата на цялостна политика и комплексен подход за намаляване на неравенствата не може да бъде запълнена с частични финансови стимули, посочват от НМД.

Факт е, че българските семейства получават едни от най-ниските семейни помощи в ЕС (средно 42.4 лв. на дете за месец) за отглеждане на деца, при това с ограничения, свързани с дохода, разпределян върху всеки член на семейството. В страна, в която процентът на децата, живеещи в риск от бедност е 45%, това ниво на семейно подпомагане не е нито истинска семейна политика, нито мярка в рамките на устойчива демографска политика, нито пък допринася за социалната защита и интеграция на уязвими родители и общности, посочват от НМД.

Затова Национална мрежа за децата настоява за разработване на самостоятелна семейна политика с ясни цели и мерки, въвеждане на реално семейно подоходно облагане, с необлагаем минимум, равен на средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 м., даващ право на получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Подобни мерки биха довели до стимулиране на родителите да работят и печелят повече и ще доведе до ползи за цялата икономика. Тези мерки биха прекратили и практиката на дискриминация на децата според поредността на тяхното появяване в семейството. Според Национална мрежа за децата в момента в България действа рестриктивна политика, която третира раждането на трето и следващо дете като нежелателен акт.