Разместване на политическите пластове не се очаква
Кампанията за предстоящите Евроизбори на 25 май има една характерна особеност – по своята същност тя е българска – темите и дискусиите, телевизионните клипове и риториката, всичко в нея касае нашенските реалности и политически противоборства.
Европейската тема е на втори план и обикновено отсъства в изявленията на политиците и дори на кандидатите за евродепутати. Защото е чужда на обикновените българи, които досега не са усетили плюсовете, а още по-малко ползите от еврочленството на страната ни и които добре разбират, че от 17-те български депутати в бъдещия парламент в Брюксел не зависи хала им. Има също не малко потенциални избиратели, които не са решили за кого ще гласуват, но които имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на своя собствен политически елит, смятан за корумпиран и некадърен. Те все още вярват, че системните критики от страна на Еврокомисията могат да помогнат за дълго отлаганите реформи и за дисциплинирането на кривналата от правия път България. Някои политолози гледат на Евровота като на увертюра за следващия водевил – вероятните предсрочни избори още тази есен.
Във всеки случай на 25 май стратегическият въпрос за властта ще получи отговор. Ако управляващите партии БСП и ДПС получат прогнозираното от социолозите обществено доверие, разместване на политическите пластове е малко вероятно. Възможно е политическият ландшафт да претърпи известни промени и на сцената да се появят нови формации, които са преодолели 6-процентната бариера. Десет дни до изборите с реални възможности за това са най-новата партия “България без цензура” и Реформаторският блок. И двете с изразена дясна ориентация. Не е ясно дали Националният фронт за спасение на България ще успее да измести “Атака”, чието ръководство се забърка в много скандали напоследък. Ясно е обаче едно – политическа партия ГЕРБ е изправена пред непреодолимия проблем – липсата на коалиционен партньор. Изключено е партията на Бойко Борисов да получи мнозинство от минимум 121 депутати в бъдещия парламент, но е възможно да е първа политическа сила, каквато е и сега. За да управлява обаче ГЕРБ се нуждае от съюзник. Но нито една партия или коалиция, с реални шансове да стане парламентарна, не желае сътрудничество с провалилите се “гербери”.
Важна, същностна характеристика на предизборната кампания е вмъкването в нея на темата за Евразийски съюз и перспективите на България. Тя бе изведена на преден план от германски медии и подхваната от Реформаторския блок и ГЕРБ с добре известен мотив – напредналата работа по газопровода “Южен поток”, която не била съобразена с европейското законодателство. Десните политици, подхравани с аргументи от някои свои западни колеги, твърдят, че битката на този вот е не за бъдещето на обединена Европа, а “за” или “против” възможното членство на страната ни в Евразийски съюз. Седмичникът “Шпигел” предупреждава че “България се превръща в предмостие на руските интереси в ЕС”,а “Ди цайт” обръща специално внимание на “трудния шпагат на София между Русия и Запада”. Статията в последния брой на “Шпигел” е озаглавена: “България е в хватката на Кремъл” . Списанието посочва, че “България е добра цел за Кремъл, защото е почти изцяло зависима от вноса от Русия на енергоносители, а една трета от икономическите дейности се контролират пряко или непряко от Москва”.Събитията в Украйна станаха допълнителен катализатор на необосновани приказки за бъдещата преориентация на България. Не случайно темата за “Южен поток”, който е в интерес на България, доминира в предизборните схватки, както и фактът, че ГЕРБ внесе в парламента вот на недоверие към правителството за неговата енергийна политика. Което се превръща в главната тема на предизборната кампания.
