“Провериха ме, защото съм тъмнокож“

Млад мъж пътува с влак за Фрайбург. На една от спирките във вагона влизат двама полицаи и проверяват документите му само заради тъмния цвят на кожата му. В Германия подобни проверки не са рядкост, пише Дойче веле. Но дали са допустими?

Студена ноемврийска вечер. Централната гара в Бохум е пълна с хора. Един 38-годишен мъж стои на перона в очакване на приятелката си. Влакът ѝ трябва да пристигне всеки момент. Изведнъж двама полицаи се приближават до него. „Дайте си паспорта“, казват те. „Но защо? Каква е причината за тази внезапна проверка“, пита 38-годишният. „Това е рутинна проверка. Издирваме северноафриканци и сирийци“, обясняват полицаите. Тъмнокожият мъж отказва да покаже документите си и отговаря, че никога не е стъпвал нито в Северна Африка, нито пък в Сирия, само че служителите на реда не обръщат особено внимание на думите му.

Междувременно приятелката му, адвокат по професия, вече е пристигнала на гарата. Тя се намесва в спора, изтъквайки, че извършването на подобна проверка без наличието на опасност е противозаконно. В крайна сметка мъжът е отведен в най-близкия полицейски участък, където показва паспорта си.

Седмица по-късно в експресния влак от Берлин за Фрайбург се случва следното: на една от спирките полицаи се качват в един от вагоните и се отправят към един определен пътник – 28-годишен сътрудник на Германското дружество за международно сътрудничество. Те искат да видят документите му. Докато човекът търси паспорта си, единият от полицаите оформя с пръсти във въздуха правоъгълник и извиква „ПАСПОРТ!“. Малко след това мъжът предоставя документите си, отбелязвайки, че тази форма на проверка не е правомерна. „Само чернокожи ли проверявате?“, пита мъжът. Полицаите обаче не отговарят.

Как се формират предразсъдъци

И двамата потърпевши са внесли жалби в съда срещу проверките, осъществени от полицията. Те обвиняват полицейските служители, че са им поискали паспортите единствено заради тъмния цвят на кожата им.

Това не са първите подобни случаи в Германия. Миналата година един студент попаде жалба в съда, тъй като един полицай го проверил само заради цвета на кожата му. През октомври 2012-та година Върховният административен съд на провинция Райнланд-Пфалц привлече общественото внимание с решението си, съгласно което проверката, поводът за която е бил единствено различният цвят на кожата на студента, не съответства на заложеното в конституцията равноправие.

Според експертите, този вид проверки са унизителни, тъй като околните биха могли да останат с впечатлението, че проверяваните са провокирали полицията по някакъв начин. Точно така се формират предразсъдъците, убедени са те.

Това, че проверките по расов признак са недопустими, е безспорно. На едно запитване по тази тема от страна на Лявата партия федералното правителство отговори, че при определени обстоятелства външният вид на даден човек може да бъде един от критериите, по които служителите не реда решават дали да извършат проверка на самоличността или пък да предприемат други действия, в никакъв случай обаче това не бива да бъде единственият критерий.

Европейската агенция за основни права постанови още през 2009, че според международното право всяка форма на етническо профилиране е незаконна, тъй като представлява нарушение на гаранциите в международното споразумение за отстраняване на всяка проява на дискриминация. Комисията по човешки права на ООН също излезе с решение, че полицейските проверки, провеждани заради етническия произход, са в противоречие с межуднародните антидискриминационни стандарти.

Ще се намеси ли и Конституционният съд?

Свен Адам е адвокат на двамата потърпевши, подали сега жалби в съда. Той обяснява, че законовото основание за извършването на подобни проверки се съдържа в параграф 22 от Закона за федералната полиция. Съгласно този параграф, полицейските служители имат правото сами да вземат решението кого да проверят на базата на своите „познания за ситуацията и натрупания полицейски опит“, ако целта в съответния случай е предотвратяването на незаконно пребиваване в страната.

„Законът за федералната полиция сам осигурява предпоставките за все по-често извършваните нарушения на основния закон за равноправието“, подчертава Свен Адам. „Поради това обвинителите се стремят и към юридическо изясняване на въпроса – дали параграфът е съвместим с конституцията. Във връзка с това може и да се обърнем към Конституционния съд“, казва адвокатът.

В други държави като Съединените щати или Великобритания практиката на т.нар. „расово профилиране“ е забранена от години. Не е изключено и в Германия скоро да се вземе сходно решение.