Противоречива равносметка след първата година на Рохани

| от |

Иранският президент се опитва да се пребори с консервативните хардлайнери в ислямската република. Засега успехите му са скромни, а като цяло резултатът ще зависи от подкрепата за него от населението, пише Джамшид Фарухи от Дойче веле.

Иранското общество е разделено – днес повече от всякога. Преди 1 година то избра Хасан Рохани за нов ирански президент. Наричат го „човекът от центъра“, което в днешен Иран е едновременно благословия и проклятие.

Проклятие, защото президентът е подложен на критика от всички партии и има врагове навсякъде: хардлайнерите го обвиняват, че отива твърде далеч, а реформаторите смятат, че е твърде предпазлив. Каквото и да каже или направи Рохани, критики се сипят от всички страни на политическия спектър. Същевременно обаче е и благословия, защото той седи на два стола и има възможността да поддържа известна близост и с двата политически лагера. Рохани е едновременно консервативен и прогресивен, традиционен и модерен. Той е противоречив точно толкова, колкото и ислямската държава, на която той е президент.

Големи очаквания, малко влияние

Неслучайно ключът се превърна в символ на предизборната му кампания. Това беше знак, че Рохани може да предложи решение на проблемите. Той се представяше за алтернатива на политическия център и самият той беше изненадан от неочакваната си категорична победа на изборите. Това пък го натовари с огромни очаквания. При това Рохани знаеше прекрасно, че властта на президента в страната на аятоласите е ограничена. Бившият съветник по въпросите на сигурността беше наясно, че религиозният водач аятолах Хаменей и ултраконсервативните висши командири на Революционната гвардия имат силно влияние върху политиката.

Най-голямото му постижение без съмнение беше промяната на курса в ядрения спор. Рохани извади Иран от задънената улица на ядрените преговори, като наруши табуто върху директните преговори със заклетия враг САЩ и се застъпи за политика на разведряване спрямо Запада и съседните държави. Макар все още да няма решение, шансовете за постигане на приемливо споразумение са по-добри от всякога. Подновяването на ядрените разговори беше последвано от ограничено разхлабване на санкциите. Отмяната на част от тях обаче не може да стори чудеса – все още иранската икономика тъпче на едно място. Правителството не успя да задържи инфлацията, която през юли достигна 25 на сто. Безработицата, и най-вече младежката безработица в страната, е изключително висока. Пропастта между бедни и богати расте, а корупцията е повсеместна.

В предизборната си кампания Рохани се застъпи за освобождаване не политическите затворници и действително много от тях излязоха от затвора. Но политическото разведряване бе краткотрайно – скоро арестите бяха подновени. Хасан Рохани искаше да отмени домашния арест на опозиционните лидери Мусави и Каруби, но не успя да изпълни това си обещание. Вместо това двамата опозиционни лидери могат да останат доживотно под домашен арест. Рохани пледираше и за свободен достъп до информация. В действителност обаче цензурата в интернет беше засилена. Напразно президентът се опита да легализира ползването на социалните мрежи. Вместо това Фейсбук, Ютюб и WhatsApp скоро могат да бъдат блокирани.

През първата година от мандата на Рохани намаляха публичните екзекуции, но като цяло се увеличи броят на извършените екзекуции, особено в провинциите. Всичко това показва, че президентската дума няма тежест. Със символичния си ключ в ръка иранският президент стои пред заключени врати, които не може да отвори сам. Ако Рохани действително иска да промени нещо, той трябва да работи съвместно с хората, които го избраха за президент и все още го подкрепят. Вътрешната битка за власт той може да спечели единствено чрез мобилизиране на масите. Само така втората година от неговия мандат може да бъде успешна.

 
 
Коментарите са изключени за Противоречива равносметка след първата година на Рохани