Противникът на Путин – с невидими белезници
Руският политик Алексей Навални е голямата надежда на руската опозиция. Неговото влияние обаче постепенно намалява, включително и поради това, че съдебната власт си играе с него на „котка и мишка“, пише Дойче веле.
Алексей Навални за пореден път се размина със затвора. В средата на седмицата /13.5./ московски съд реши да не променя условната присъда на опозиционера в ефективна, както настояваха затворнически власти, защото Навални постоянно нарушавал режима на условната си присъда. Ако съдът беше взел друго решение, това щеше да е втори тежък удар по руската опозиция след убийството на Борис Немцов. Заедно с живеещия в чужбина Михаил Ходорковски, Навални е един от най-сериозните критици на руския президент Владимир Путин. Той стана известен като блогър и борец срещу корупцията. Навални беше човекът, който нарече Путиновата „Единна Русия“ – партия на мошеници и крадци. За разлика от Ходорковски, който засега не издава политическите си амбиции, Навални е обявил, че иска да стане президент.
Два пъти осъден и двата пъти – условно
С решението на съда продължава и играта на котка и мишка между Навални и руското правосъдие. През лятото на 2013 година съдът в град Киров осъди Навални на пет години затвор по обвинение за разхищение на държавни средства. Навални заяви, че процесът е политически мотивиран. После ефективната присъда изненадващо беше заменена с условна. Няколко месеца по-късно Навални дори получи правото да участва в кметските избори в Москва. На тях той получи 27 процента от гласовете и се класира втори, но не успя да извлече някакви политически дивиденти от този си успех.
Последва втори съдебен процес. Прокуратурата обвини Алексей Навални и брат му Олег за злоупотреби с финансови средства на руския клон на френската козметична фирма Yves Rocher. През февруари 2014 година беше произнесена и присъдата: Олег беше пратен за три и половина години зад решетките, а Алексей отново получи условна присъда. ЕС разкритикува присъдата като политически мотивирана, а опозиционният политик обяви, че присъдата срещу брат му е „взимане на заложник“. „Но и това няма да ме спре“, закани се той.
Въпреки двете присъди, Навални продължаваше да предизвиква руското правосъдие. Особено през последните месеци той на няколко пъти се подигра със затворническата администрация. В края на декември напусна дома си в Москва, нарушавайки наложения му домашен арест, за да участва в протестната демонстрация на свои привърженици.
През януари разряза електронната гривна, която беше носил в продължение на близо година и дори публикува нейна снимка в електронната мрежа Туитър. После обясни действието си с това, че „налагането на домашен арест противоречи на условната присъда“. В края на февруари т.г. Алексей Навални беше осъден на 15 дни затвор, защото разпространявал в метрото призиви за протестна демонстрация на опозицията. Руското правосъдие, което демонстрира твърдост в други подобни случаи, към Навални проявява необичайна сдържаност.
И последната присъда също е снизходителна, защото не слага край на политическата му кариера. Ако сега той беше попаднал зад решетките, нямаше да може да участва нито в парламентарните избори през 2016 година, нито в президентските – през 2018 година. По време на телевизионна изява в средата на април руският президент Владимир Путин дори се изказа за участието на Навални в изборите, макар и доста ехидно: „Това създава публична известност – така някои хора могат да излязат от сянката. Аз го намирам за положително“, заяви Путин.
Малко по-късно обаче руското правосъдие сигнализира нещо друго, отнемайки регистрацията на създадената от Навални „Партия на прогреса“. Това стана само няколко дни след като тя се беше съюзила с партията на убития Борис Немцов -„РПР-Парнас“. И макар Навални да не носи вече гривна за електронно наблюдение, той си остава с „невидими“ белезници, защото властите биха могли във всеки момент да го арестуват.
