Професия: пътешественик

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от днес, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него.

В целия свят името Westfalia отдавна се е превърнало в установено понятие за идеално обмислен ван за дълги пътешествия на базата на знаменития „Були”. Поискахме да узнаем защо е така и затова поканихме на кратка пролетна разходка един VW T2, както и неговия наследник VW T3.

Разбира се, Оливер Мербт със своя Т2 и Хайко Вакер с червения Т3 биха се съгласили да шофират и до езерото Гарда в Италия, за да направим снимките за тази статия. Въпрос на чест. Но какво друго може да каже един притежател на „Були” с пълно къмпинг оборудване? Все пак тези подвижни едностайни апартаменти са превозили десетки хиляди пътешественици през Андите или из джунглите, не са се уплашили нито от централноафриканските кални пътища, нито от исландските реки и са смятани за нещо като еталон, с който се сравняват всички ванове за дълги пътешествия. Как да не отидеш до Северна Италия за няколко снимки?

Това, че в крайна сметка се разбрахме само за една среща край Брайтенауското езеро близо до Хайлброн, се дължи единствено на претоварения график на автора. Всъщност обаче мястото на действието не играе съществена роля в тази история – не е задължително всеки път да стигаме до някой от краищата на света само защото става дума за две булита, които в интервал от десет години са превърнати от Westfalia в напълно обзаведени автомобили за пътешествия. Оборудването включва кухненски кът с мивка, газова фурна и хладилник, както и двойно легло над двигателя и още едно на първия етаж под сгъваем, респ. висок покрив.

Бестселър от Вестфалия

Максимално оползотворяване на наличните площи за максимален лукс – опитът в производството на кемперни ванове на фирмата от Реда-Виденбрюк (Източна Вестфалия) може да бъде установен от пръв поглед при двата фотомодела, произведени през 1977 и 1987 година. Още през 1951 г. Westfalia предлага за практически четвъртития Т1 комплект за вграждане от облицовани с резопал дървесни плоскости, който с няколко движения може да превърне лекотоварния автомобил във ван за дълги пътешествия. Оборудването в т.нар. „Camping-Box” включва газов котлон, сгъваемо двойно легло, сгъваема маса и лавица с леген на задната врата.

Пет години по-късно VW и Westfalia представят заедно своя първи кемпер с неподвижно монтирано обзавеждане, а през 1963 г. – първия бус със странично повдигащ се сгъваем покрив. Оттогава насетне човек може да стои прав в автомобила, който вече разполага и с две допълнителни спални места на височина почти два метра. Естествено, половината свят си набави такива бусове, за да пътешества из другата половина. Или просто за да посети с тях някой рокфестивал. Все едно. На 7 май 1969 г., тоест две години след представянето на Т2, 50 000-ният кемпер напуска завода на Westfalia, а до юни 1971 г. броят им е нараснал до 100 000.

Към средата на седемдесетте идеята за къмпинг буса вече се е утвърдила напълно. „Т2 не само е пораснал в сравнение с предшественика си, но разполага и с по-големи остъклени площи, плъзгаща се врата и подобрена ходова част с двойно съчленен заден мост”, обяснява бус фенът Оливер Мербт. А от 1975 г. със 70-те конски сили на двулитровия боксер най-после се повишава и скоростта на пътуванията с тежащия 1,5 тона T2 Westfalia.

Четири години са били необходими на мъжа от Хайлброн, за да реставрира на най-високо ниво своя бус, известен в кръга на феновете като „Емил”, с въведения по-късно (от 1974 г.) окачен отзад повдигаш се покрив. „Това беше една детска мечта”, разказва Мербт, който като четиригодишен пътешествал с родителите си в един Т2, включително и до Елба. „През 2011 г. с дъщеря ми отидох отново до Елба с този бус.” Това оправдавало всичките часове работа.

Когато с две движения се повдигне покривът, в интериора прониква още светлина. „От 1977 г. вътрешността е разхубавена значително с тъмни фурнири и цветно шотландско каре за тапицериите”, обяснява Мербт и предлага обиколка из своя бус. „Отдясно, напречно на посоката на движение е кухненският кът с хладилник, мивка и шкаф, на чиято външна стена има сгъваема готварска печка, отпред, под подобните на жалузи открехващи се прозорци има въртяща се маса, а вляво седалка, която, разбира се, може да се превърне в легло.” Според него т.нар. „схема Хелзинки” е оптималното решение, защото задната седалка, респ. легло може да се простира по цялата широчина на автомобила.

Разказът продължава с първия етаж. Там, типично за Westfalia, се намирало второто двойно легло и там царяло истинско къмпинг настроение, защото нагънатият мях на повдигащия се покрив е изработен от брезент за палатки, обяснява с въодушевление собственикът Мербт. „Този автомобил означава абсолютна свобода.” Пристигаш някъде, повдигаш покрива и чак тогава си сваряваш едно кафе – според него това е идеалният начин да пътешестваш.

112 к.с. и спортна ходова част

Подобно гледище застъпва и Хайко Вакер. Но неговият Т3 от 1987 г. играе в друга група, защото вече крие в задната си част развиващия 112 к.с. 2,1-литров „воден боксер” (WBX) със система за впръскване на горивото, въведен през 1985 г. като върхова версия на модела. „В комбинация с модерната за тогава спортна ходова част Oettinger на моя бус, тази грандиозна машина предлага най-голямото удоволствие от шофирането в един T3“, твърди специалистът по бусове Вакер от Крайхгау в Северен Баден.

Оказва се, че модерната епоха е повлияла върху този универсален гений, а миловидните черти на неговите предшественици са отстъпили окончателно на по-решително изражение. В кръга на феновете след въвеждането на Т3 през 1979 г. се говори, че е постигнато съвършенство на компановката със заден двигател. Новият бус има по-добро сцепление, по-повратлив е и е по-динамичен на пътя. Изобщо, приятел, който в по-голяма степен от когато и да било може да се справи с всекидневните задачи и, разбира се, с далечните пътешествия. Такъв е и Т3 на Хайко Вакер. Бусът редовно получава възможност да излезе на пътя и да отпраши към далечината и носи тук-таме следите от многобройните изминати километри подобно на знаци за отличия по червения оригинален лак.

Междувременно се е променило и името на произвеждания от Westfalia къмпинг ван на VW; в третото си поколение той вече се нарича Joker. „Преди покупката обаче клиентите са били длъжни да вземат едно фундаментално решение: или да поръчат повдигащ се покрив с вана за багаж отпред, или висок покрив с тониран прозорец по посока на движението”, обяснява Хайко Вакер и ни кани на кафе в сянката на разгъващата се тента, която в неговия Joker е монтирана серийно над плъзгащата се врата.

В сравнение с очарователното цветово многообразие от 70-те години в Т2 интериорът на версията с висок покрив на Т3 се отличава със семпла сивота, която е сигнал не толкова за грубоват уют, колкото за полезни качества в чист вид. По принцип различно е и вътрешното разпределение на кабината: „Кухненският кът с шкафа заедно с една подвижна маса са монтирани надлъжно под един голям тониран открехващ се прозорец от лявата страна на автомобила”, обяснява бус фенът плана на подвижната си къщичка. Този вариант на разполагане на обзавеждането се е оказал с толкова предимства, че се използва и до днес в T5 California. „При тази версия обаче площта на леглата е по-малка, отколкото в един Т2, обзаведен по схемата Хелзинки.”

Освен това оборудването включва изолационно остъкляване, отопление с бензинова печка и разбира се, въртящи се предни седалки, допълва Вакер. „Този бус е внимателно обмислен до последния сантиметър.”

На свечеряване Оливер Мербт и Хайко Вакер вдигат своя лагер край езерото. Те знаят, че дори само гледката на техните автомобили буди желание за далечни пътешествия у хората, които ги изпращат с поглед. Още една дисциплина, в която булитата са доста добри.

Текст: Михаел Шрьодер

Снимки: Артуро Ривас

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Възхитен съм и от двата буса. Понеже при многото ми пътешествия с мотор през Южна Америка, Азия и Африка самият аз съм срещал Т2 или Т3 там, където пътищата отдавна бяха свършили. Днес обаче би ми било жал да подложа една ранна Westfalia на такива приключения, докато с един Т3 в гаража не гарантирам, че бих се въздържал.

В актуалния брой за месец август на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

• Плановете на Audi и Porsche за периода до 2018 година. Шефът на концерна Volkswagen Мартин Винтеркорн предприема мащабно преструктуриране на империята и нейните 13 марки. В броя ще ви разкажем подробно какво ще се случва с Porsche и Audi.
• Renault Kadjar – Първи впечатления от новия кросоувър на френската компания, базиран на техниката на успешния Nissan Qashqai.
• Skoda Superb Combi – Новата версия заема основния пазарен дял на модела. Какво ни предлага тя.

• BMW Серия 3 – Една интересна среща в актуалния модел и всички негови предшественици

• Nissan Nismo – Впечатления от спортните версии на моделите Juke и 370Z.

• Ferrari 458 GTB – Спортният модел вече разполага с по-малък, но доста по-мощен турбо мотор, който заменя атмосферния V8 агрегат на 458 Italia. Какво предлага тази изцяло нова машина.

• Lexus RC F – Тест на един от последните мохикани сред автомобилите с атмосферни V8 двигатели.

• BMW Innovation days 2015 – На тазгодишните „дни на технологиите“ BMW представи иновативните си решения за задвижване, като plug-in хибридна версия на Active Tourer, система за директно впръскване на вода в цилиндрите и развитието на системите с горивни клетки, последните като част от сътрудничеството с Toyota.

• От рубриката „класика“ – една невероятна среща на кемперите VW T2 и T3 Westfalia сред природата.
• Репортаж от ралито за класически автомобили „Нептун“
• Как се вписва Rolls-Royce Phantom в нашия пейзаж – една разходка с модела на местна почва.
• Модерният Abarth 695 Biposto с турбомотор, конструиран на базата на Fiat 500 се среща със своя първообраз от преди 50 години Abart 695 Esse Esse.
• Една прощална разходка с един от последните Land Rover Defender до „края на света“.
• Две невероятни срещи на култови автомобили с техни предшественици – Lamborghini Miura и Huracan и Mercedes C 350e и 190 Е 2.5-16 Еvo II.