Прочети: Пет книги на седмицата

Тази седмица селекцията ни от книги нямат много общо с киното, както беше миналата, но пък са точно толкова вълнуващи и различни, колкото филмите, които харесваме.

Селектирали сме пет различни неща – от романтична история във влак през приятно канадско криминале до господин Ю Несбьо, чийто първи роман на голям екран очакваме догодина… Вярваме, че всеки ще открие по нещо.

Приятно четене.

Ю Несбьо, „Полиция“

След първите снимки от снимачната площадка на адаптацията по романа на Ю Несбьо „Снежния човек“, гладът ни за добра скандинавска литература се засили двойно. Затова с удоволствие си припомняме поредицата на норвежеца за анти-героят Хари Хуле, който Майкъл Фасбендър ще изиграе на голям екран. Филмът е по седмата книга от тази поредица – „Снежния човек“, а „Полиция“ е финалът на дългото и истински вълнуващо приключение в мрачния свят на Хуле и Несбьо. Ние я препоръчваме, а ако имате интерес може да видите и цялата поредица. Има я преведена на български.

Жан-Пол Дидиелоран, „Четецът от влака в 6:27“

Романът на французина е лека и приятна романтична история свързана с книгите и четенето. Книгите, които разказват за други книги и хората, които обичат да четат, винаги носят онзи специален дух. Всеки, който обича четенето го знае. Тук историята разказва за мъж, чиято работа е да унищожава стари книги, но той, подобно на всеки нормален бунтар, запазва по няколко страници от всяка, за да ги чете на хората, с които пътува всеки ден във влака. В един момент четецът открива дневник на жена, в която се влюбва и историята започва да се движи в онази по-различна и приятно романтична посока, която толкова харесваме от романите „Чаринг крос роуд No.84“, „Сянката на вятъра“ и „Клубът на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“.

Луиз Пени, „Жестокият месец“

Поредицата на Луиз Пени е от онези книги, които може да четете удобно в неделя на дивана с чаша чай в ръка. Действието е позиционирано в отдалеченото малко селце Трите Бора в Канада, а един чаровен инспектор на име Арман Гамаш разследва странни случаи. Първият беше за убийството на луда художничка, вторият се развиваше покрай Коледа, третият е навръх Великден. Стилът на мадам Пени е лек, приятен, а мистерията й напомнят да готината крими литература писана от най-добрите в жанра.

Д.М. Томас, „Белият хотел“

Най-известният пациент на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд носи произволното име Анна О. Фройд говори за Анна и я анализира в много от трудовете си. Тя е и основата на част от теорията му за анализ на сънищата. Романът на Д.М. Томас общо взето използва тази основа, за да създаде историята си. Тук обаче Анна О. е Анна Г., а сънят е един и същ повтарящ се кошмар свързан с бял хотел. Ако сте почитатели на Фройд или на психоанализата като цяло, най-малкото романът звучи любопитно.

Ник Пизолато, „Галвестън“

Ник Пизолато е създател на „Истински детектив“, тоест от него не очакваме нищо по-малко. Това е първият му роман на български, но втори написан в кариерата му. Остър и киноматографичен, почти като сценарий, историята, разбира се криминална, разказва за детектив болен от рак и една проститутка. Разбира се, нищо, което ще прочетете не е в класическия смисъл на жанра, а в смисъла, който Пизолато влага в него. Тоест не очаквайте нищо по-малко от острия му стил, който сте гледали на малък екран.