Днешният ден със сигурност ще остане в световната космическа история – за първи път апарат от Земята кацна върху комета. Това се случи в 18:02 ч. българско време. Мисията е “Розета” на Европейската космическа агенция. От тук нататък те ще разгадават как е изглеждала Слънчевата система преди появата на кометите.
.@ESA_Rosetta See for yourself! ROLIS imaged #67P when we were just 3km away! Glad I can share. #CometLanding pic.twitter.com/b6mcid2fsn
— Philae Lander (@Philae2014) November 12, 2014
Това е компютърно изображение на отделянето и кацането на робота Фила върху комета. В действителност то се случва на 511 милиона километра от Земята. Това беше и целта на 10-годишната мисия Розета, замислена и осъществена от Европейската космическа агенция.
Събитието е историческо. Досега кометите бяха наблюдавани от разстояние. За първи път апарат, в случая 100 килограмов робот ще взема проби от повърхността на небесното тяло, наречено Чурюмов-Герасименко, по името на учените които са го открили. Пробите ще ни дадат повече знания около развитието на планетите, защото кометите се смятат за останки от зараждането на Слънчевата система преди близо 5 милиарда години.
Паоло Фери, шеф на мисиите на Европейската космическа агенция: “Всичко е програмирано, но какво модулът ще намери на повърхността не знаем. Трябва да си пожелаем малко късмет”.
Приземление! Мой новый адрес: 67P! #CometLanding
— Philae Lander (@Philae2014) November 12, 2014
Цената на мащабния проект е един милиард и 300 милиона евро. Мисията се управлява от центъра в германския град Дармщат. Сондата Розета беше изстреляна през 2004 г., станцията наближи кометата през август тази година, отделянето на спускаемия апарат, предвидено за 12 ноември премина успешно.
Touchdown! Min nya adress: 67P! #CometLanding
— Philae Lander (@Philae2014) November 12, 2014
Имената в тази космическа археология са свързани с постижения в разкриването на тайни от нашата цивилизация. Наименованието на сондата Розета идва от прочутия розетски камък, плочата открита в Египет и чрез която бяха разчетени древноегипетските йероглифи. За дешифрирането на тази писменост спомага и обелиск на остров Фила в река Нил. Също на египетски остров – Агилика – пък беше кръстено мястото за приземяване на робота.
Междувременно беше съобщено, че сондата Philae може да не се е закрепила за кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, в резултат на повреда в харпуните за приземяване, предаде AFP, позовавайки се на Европейската космическа агенция (ЕКА).
„Има някои индикации, че те (харпуните) може да не са се задействали, което може да означава, че стоим върху мек материал и не сме закотвени”, каза отговарящият за програмата Philae Стефан Уламек пред журналисти.
„Ние трябва да анализираме каква е действителната ситуация. Ние трябва да знаем точно къде сме се приземили, как сме се приземили”, каза той, след като ликуването в края на 7-часовото спускане на апарата се превърна в загриженост.