Президентът Росен Плевнелиев предложи национален референдум, едновременно с изборите за Европейски парламент

Президентът Росен Плевнелиев ще инициира втори национален референдум след демократичните промени през 1989 г. с три въпроса и предлага той да е заедно с евроизборите.

Скъпи сънародници,

През изминалата година много често чувах хората да казват, че искат повече пряка демокрация, а желанието за обществен дебат и промяна на избирателната система отекна силно по време на протестите. Като президент виждам своята задача да работя за това пряката демокрация да заема все по-видимо място в обществения живот.

Днес се оплакваме от недостатъчна легитимност, ниско доверие и отчуждение на гражданското общество от политическите процеси. Но даваме ли шанс на хората да си кажат думата? Много политици през годините на прехода се изявяваха като „говорители” на народа, но бягаха от най-прекия и сигурен път до автентичната воля на народа – а именно референдума.

В обществото днес едва ли има по-дискутирана тема от това какви да бъдат избирателната ни система и начинът на гласуване. През последните две десетилетия, преди всеки избор, управляващите променяха закона с надежда, че той ще им помогне да спечелят повече места в Народното събрание. Честите промени са показател, че не сме намерили устойчиво решение. Тази нестабилност може да бъде преодоляна чрез произнасянето на суверена за основни принципи и правила на избирателната система. Днес имаме нужда от закон, който отговаря на очакванията на мнозинството от гражданите, а не само на политиците.

Подкрепата за институциите зависи от убедеността на гражданите, че техният глас има значение, че те определят правилата. Българската избирателна система се нуждае от гаранции, че гражданите са представени, за да се върне доверието и да се преодолее апатията на голяма част от избирателите. Чрез референдума, като инструмент на пряката демокрация, народът по ясен и категоричен начин ще изрази своята воля. Няма друг механизъм, който в същата степен да дава гаранции за широк дебат в обществото и след който можем да имаме задължително решение, обвързващо политиците. Референдумът е средство за постигане на истинска и устойчива демокрация.

Гражданското общество недвусмислено показа своята готовност да бъде активен участник при взимането на решения. Всички политици призовават да използваме позитивната гражданска енергия. Нека го направим по най-демократичния начин – чрез референдум.

Затова ще се възползвам от правото, което ми дава законът, и ще предложа на Народното събрание да вземе решение за произвеждане на национален референдум със следните три конкретни въпроса:

1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Предлагам националният референдум да се произведе съвместно с предстоящите през месец май избори за членове на Европейския парламент от Република България. По този начин, с възможно най-малко средства, обществото ще изрази позиции по важни въпроси, които се отнасят до политически права на българските граждани, които са в основата на демокрацията. Апелирам към народните представители да вземат решение за произвеждането на общонационално допитване по тези въпроси, което, вярвам, ще помогне за стабилизиране на институциите в България и за повишаване на общественото доверие.

С проекта за нов Изборен кодекс се предвижда незадължителна преференция в партийните листи. Това предложение не отговаря изцяло на исканията на българските граждани – за мажоритарно начало в изборите.

Смесената избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната и намалява недостатъците им. Желанието на избирателите да гласуват за личности, а не само за листи, ще намери своето решение, ще се засили връзката между избирателите и техните представители. Участието на мажоритарни кандидати на изборите ще даде възможност на личностите да отстояват идеите си. Сред позитивите на смесената система са преодоляване на разединението в обществото и стабилизиране на партийната система. Запазва се партийното многообразие, но се гласува и за личности.

Задължителното гласуване ще даде възможност за участие не само на активните граждани, но и на сънародниците ни, които са се отчуждили от политическия живот. Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни институциите. Хората, които ни управляват, не трябва да бъдат избраници само на твърди партийни ядра.

Целта на допитването за задължителността е всеки български гражданин да се ангажира с общите дела и с начина, по който се осъществява публичната власт. Задължителното гласуване е инструмент, с който ще противодействаме на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот. Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на тези гласове.
Електронното гласуване не е просто улеснение, а доказателство, че българската държава мисли за своите граждани, където и да са те по света. Този начин на гласуване води до повишаване на избирателната активност и е инструмент за повишаване авторитета на институциите. Нека се обърнем към технологиите от 21-ви век, като мотивираме все повече българи да ги ползват. Нека си припомним, че при преброяването на населението в България през 2011 г. над 3 милиона наши сънародници се преброиха електронно. Поне 1,5 милиона български граждани живеят и работят по света. Сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се в страната ни, имат отношение и мнение за бъдещето на Родината и ще могат да упражнят конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света.

Ако българските граждани на референдума кажат „да“ на електронното дистанционно гласуване, отговорност на народните представители ще е да намерят законодателните решения, които да гарантират тайната на вота. В редица страни има установени правни и технически гаранции, за да бъде защитено избирателното право на гражданина. Убеден съм, че електронното гласуване е бъдещето и колкото по-рано направим тази крачка, толкова по-устойчиво ще е решението.

Скъпи сънародници,

Демокрацията е безалтернативна придобивка на българите, но тя е и отговорност на всички и всеки към Отечеството. Няма автентична демокрация без представителност на вота. Манипулацията на изборите би била невъзможна при всеобщо участие. Днес почти половината от българските избиратели се въздържат от гласуване. Тази ситуация става все по-неприемлива и налага радикална промяна. Трябва да върнем смисъла от гласа на хората и да му придадем значимостта, която заслужава и която му се полага.

С тези аргументи, и след широки консултации с представители на обществеността, реших да инициирам този референдум. Нека гласът на народа бъде чут, а не купен. Нека всеки има отношение и мнение за бъдещето на нацията, а не бъдещето да е заложник на манипулатори или търговци на гласове. Демокрацията зависи от всеки един от нас.

Реакциите:

В профила си във Фейсбук външният министър Кристиян Вигенин недвусмислено се противопостави на неговото провеждане.

„Референдумът е важно достижение на демокрацията” – написа Вигенин. „Но да питаш хората за процедури, а не за политика, е неубедително и мирише на неумел пиар. За Европейските избори искам дебат за Европа, за европейското бъдеще на България, за перспективите пред всеки европейски гражданин, а не безкрайни предизборни спорове за начина на гласуване – задължително или не, електронно или не, мажоритарно или не…“