Предизвестената есен на „султана“ Ердоган в Турция

Филип Алфрой / АФП

Дванадесет години властване го наложиха като господар на Турция. Но авторитарните му практики и безпрецедентен корупционен скандал превърнаха също така Реджеп Тайип Ердоган в най-оспорваната фигура в навечерието на общински избори, решаващи за неговото бъдеще.

На 60 годишна възраст, той остава най-популярната личност след Мустафа Кемал Ататюрк, „бащата“ на модерна Турция, с основна заслуга едно десетилетие на икономически успех и на политическа стабилност.

И все пак… Откакто неговата Партия на справедливостта и развитието пое управлението на страната през 2002 г., никога неговата позиция не е била толкова нестабилна.

Осъждан като „диктатор“ от улицата през юни, сега той е обвиняван във връзка с безпрецедентен политико-финансов скандал, който разтърсва държавното ръководство в навечерието на общинските избори в неделя и президентските избори през август.

От седмици неговите противници го третират като „крадец“ и настояват за оставката му. Пиратски телефонни подслушвания го обрисуват като „кръстник“, изтръгващ подкупи от собственици на компании или като автократ, налагащ волята си на медиите. Той е хулен в целия свят заради това, че блокира Туитър и Ютюб.

„Той окончателно е загубил всякаква легитимност да ръководи тази страна“, заяви основният му опонент Кемал Кълъчдароглу.

Но този, когото съперниците му осмиват понякога като новия „султан“, не е капитулирал. Той е далеч от това. Както по време на антиправителствените протести за парка Гези през пролетта на миналата година, Ердоган възприе отново любимата си стратегия – тази на жертва, и организира ответен удар.
На всеки от своите митинги той разпалва привържениците си като размахва призрака на „заговор“ срещу Турция и неговата личност, организиран от бившите му съюзници от религиозната общност на имама Фетхуллах Гюлен.

Изграждайки си този образ на силния човек, близък до тревогите на обикновените турци, това момче от бедните квартали на Истанбул се изкачи по стъпалата на властта.

Получил образование в религиозно средно училище, уличен продавач, „Тайип“ известно време е мечтал за кариера на футболист преди да се впусне в политиката в редиците на ислямисткото движение.

Избран за кмет на най-големия град на страната през 1994 г., той тържествува осем години по-късно, когато неговата Партия на справедилвостта и развитието /ПСР/ побеждава на парламентарните избори и самият той става премиер през 2003 г., след опрощаване на присъда затвор, наложена му заради рецитиране на религиозно стихотворение.

В продължение на години неговият модел на консервативна демокрация, съчетаващ капитализъм и умерен ислям, дава успехи, стимулиран от „китайски“ процента на растеж на икономиката. Преизбран убедително през 2007 г., а след това през 2011 г. с близо 50 процента от гласовете, той изглежда мечтае вече за президентските избори през 2014 г.

Но този сценарий излиза от релси през юни 2013 г. В продължение на три седмици над 2,5 милиона турци излизат на улицата, за да го критикуват за твърдия му подход и неговите все по-открито „ислямистски“ мерки.

Премиерът отвръща със сурова репресия на „хулиганите“, които протестират срещу него, но демократичният му авторитет понася от това сериозен удар.

„Откакто взе властта, той постепенно направи завой от прагматизма към идеологията, от работата в екип към персоналните решения, от демокрацията към авторитаризма“, обобщава Илтер Туран, професор в университета Билги в Истанбул.

Корупционният скандал, който избухна на 17 декември, помрачи още повече картината. Ердоган отговори със сурови чистки и закони, преценявани като „потъпкващи свободата“, които бяха критикувани в Турция, в Брюксел или във Вашингтон.

На предизборните трибуни той възприе отново своя агресивен тон и мобилизира своя лагер, за да превърне местните избори в референдум около неговата личност.

„Той не действа вече като държавник, а като шеф на банда“, казва със съжаление дипломат. „Неговият край е близък, въпросът е да се разбере в какъв срок и на каква цена за страната“, добавя той.

Убеден в подкрепата на мнозинството от турците, Ердоган се надява да успее да измие обвиненията и критиките в избирателните урни. Предизборните афиши с лика му прославят неговата „желязна воля“.
Изглеждайки, че се е отказал от президентските избори, той споменава вече хипотезата за промяна на правилата на неговата партия, за да се кандидатира за четвърти /премиерски/ мандат през 2015 г. Не може и дума да става да напусне властта.

„Ако моята партия не спечели първото място на общинските избори, аз съм готов да се откажа от политиката“, обяви Ердоган. Сигурен в себе си и предизвикателен, както винаги.