Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Свети Игнатий е ръкоположен за втори архиепископ в град Антиохия. Заради вярата си е хвърлен на лъвовете и загива мъченически. На 20 декември Българската православна църква чества свещеномъченик Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов.
Народът вярва, че на Игнажден се слага началото на новата година, затова го наричат и “Нов ден”. Според християнските вярвания от този ден започват родилните мъки на Богородица, които продължават до Коледа, затова тези дни наричат “Мъчници”.
Игнажден поставя началото на “мръсните”, „погани“, „караконджовски” дни, които продължават до Богоявление и са свързани с представата за “нечистия” следродилен период на Богородица. Народът ги нарича още „некръстени“ дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. Това е преходът между старата и новата година, който се смята за особено опасен – явяват се караконджоли, бродят вампири и върколаци.
Най-характерен за Игнажден е обичаят “полязване” или “булезене” – стопаните следят какъв човек пръв ще влезе в къщата им. Ако той е добър стопанин, то и годината ще е добра, ако първите гости са момиченца, това е знак, че много женски животни ще се раждат. Желанието на всеки е да бъде посетен от богат и късметлия гост.
Според традицията на Игнажден нищо не трябва да се изнася от къщата, за да “не излезе и берекетът”. Рано сутринта жените приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един, който оставят за Бъдни вечер. Изпичат и малки гевречета – „подкови“, поръсени със сусам.
С Игнажден започват коледните и новогодишни празници, започва и събирането на коледарските дружини.
Имен ден празнуват носещите името Игнат и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.
Честит празник!