Сподавянето на прозявка по време на скучна работна среща или безинтересен разговор само подбужда желанието да се прозяваме, пише в. „Дейли мейл“.
Когато прикриваме отегчението си и се прозяваме със затворена уста, изпитваме непреодолим подтик да го правим по-често. Подобен е ефектът при сдържане на кашлицата или дълго потискане на порива за ходене до тоалетна.
Това са установили учени от университета на Нотингам, Великобритания, след като са показали на 36 пълнолетни лица клипове с прозяващи се хора, за да изследват „заразния“ ефект.
„Когато човек се опитва да не се прозява, се създава напрежение в първичната двигателна зона на мозъчната кора, която иска да предизвика действието. Това вероятно е причината да не можем да го потиснем и да изпитваме по-голяма нужда да го правим“, обяснява ръководителят на екипа Стивън Джаксън.
Човекът, кучетата и шимпанзетата имат „заразни“ прозявки. Това някои специалисти свързват с чувството за съпреживяване и твърдят, че могат да откроят психопатите, защото те не прихващат от прозяването на другите хора.